Лийси Харисън - Монстър Хай

Франки пусна искри. Този разговор се проточваше цяла вечност.

Най-сетне Вивека изтърси:

— Училище за нормита — но го каза така: нооормита .

— Това какво е? — попита Франки, а сърцето й се сви от страх да чуе отговора. „Дали пък не е някаква програма за лечение на хора, пристрастени към пазаруването?“

— Нормитата имат обикновени физически белези — поясни Виктор.

— Ето, виж — Вивека взе един брой на Teen Vogue от лакираната в оранжево масичка и го отвори наслуки. На рекламата на H&M имаше три момичета по сутиен и къси панталонки — блондинка, брюнетка и червенокоска. И трите бяха къдрави.

— Аз норми ли съм? — Франки се изпълни с толкова гордост, колкото струеше и от лицата на моделите.

Вивека поклати глава отрицателно.

— Защо? Косата ми не е къдрава? — от всички уроци досега, този беше най-трудният.

— Не, не е заради това — Виктор се засмя напрегнато, — а защото аз те направих.

— Ами нали и на другите родителите им са ги „правили“? Технически погледнато поне.

Вивека повдигна едната от черните си вежди — дъщеря й имаше право.

— Да, но аз те направих съвсем буквално — обясни Виктор. — В тази лаборатория. Тялото ти е съставено от съвършените части, които направих с двете си ръце. Аз програмирах мозъка ти, заших частите една за друга и сложих болтове на врата ти, за да можеш да се зареждаш. За разлика от другите, ти нямаш нужда от храна, освен за удоволствие. И, Франки, тъй като нямаш кръв, ъъъ, кожата ти е малко… зелена .

Франки погледна ръцете си, сякаш ги виждаше за първи път. Както и останалата част от тялото й, те имаха цвят на ментов сладолед с парченца шоколад.

— Знам — тя се разкикоти. — Не е ли наелектризиращо?

— Така е! — Виктор се подсмихна. — Именно затова си толкова специална. Никой друг в новото ти училище не е бил направен така. Само ти.

— Искаш да кажеш, че в училището ще има и други хора? — Франки се озърна наоколо. Козметичният салон беше единственото място, което познаваше.

Лицата на Виктор и Вивека се сгърчиха от вина и тревога и те кимнаха утвърдително.

Франки се взираше в насълзените им очи с недоверие. Наистина ли щяха ей така да я зарежат, да я захвърлят в училище, пълно с непознати къдрокоси нормита и да очакват тя сама да се оправя? Как щеше да им даде сърце да оставят образованието й в чужди ръце, за да могат те да преподават в аулите пред безброй непознати нормита?

Но въпреки треперещите им устни и петната от сол по лицата, те май наистина щяха да го направят. Внезапно, въодушевление, което можеше да се измери само по скалата на Рихтер, закъкри в корема на Франки, покачи се нагоре по гърдите й, стрелна се през гърлото и изтрещя през устата й:

НАЕЛЕКТРИЗИРАЩО!

— Пристигнахме! — Бо натисна клаксона няколко пъти. — Ставайте, ставайте!

Мелъди отлепи ухо от хладния прозорец и отвори очи. На пръв поглед околността изглеждаше като покрита с пелена, но постепенно очите й привикнаха към бледата утринна светлина и картината се избистри.

Двата камиона с багаж преграждаха алеята към къщата и я скриваха от погледа. Всичко, което Мелъди успя да види, беше част от покритата веранда и задължителната люлка там. Къщата, цялата от дървени трупи, изглеждаше като излязла от брошура на Lincoln Logs 8 8 Известна марка дървени конструктори за деца. — Б.ред. , но в истински размери. Тази гледка завинаги се запечата в паметта на Мелъди. Или може би не толкова гледката, колкото чувствата, които тя извикваше у нея — странна плетеница от надежда, вълнение, страх от неизвестното, а от тях се раждаше друго, ново чувство, което бе невъзможно да определи. Пред нея се откриваше нов шанс да намери щастие и той я гъделичкаше, сякаш беше лапнала парченце шоколад с пукащи се балончета.

Би-бииииииит!

Едър и широкоплещест мъж, същинска канара, с провиснали дънки и яке без ръкави кимна вместо поздрав, докато вадеше от камиона лилавото канапе Calvin Klein.

— Спри да свириш, скъпи! Рано е — Глори закачливо шляпна съпруга си. — Съседите ще ни помислят за смахнати.

Ароматът на кафе и картонени чаши накара стомаха на Мелъди да се свие.

— Да, ш тига, татко — измънка Кандис, без да повдига глава от лъскавата си чанта Tory Burch. — Събуди единствения готин човек в Салем.

Бо откопча колана и се обърна към дъщеря си.

— И кой е той?

— Ааааз — Кандис се протегна, а Коко и Клои се издигнаха и потънаха в светлосивия й потник като шамандури в развълнувано море. Изглежда беше заспала върху свития си от гняв юмрук, защото на лицето й се бе отпечатало сърцето от новия пръстен, който най-добрата й приятелка със сълзи в очите й бе подарила на раздяла.