Хари Харисън - Предсмъртните мъки на пришълеца

Някъде горе, зад вечните облаци над планетата Вескера, се носеше усилващ се грохот. Търговецът Джон Харт се спря, сложи ръка на здравото си ухо и се ослуша. Обувките му леко затънаха в калта. В плътната атмосфера звукът ту се усилваше, ту отслабваше, но все повече се приближаваше.

— Същият шум като от твоя космически кораб — каза Итин с безстрастната си вескерянска логика, като бавно разчленяваше мисълта си, за да я изрази по-ясно. — Но твоят кораб все още стои на същото място, където си го приземил. И макар че не го виждаме, той трябва да е там, защото само ти умееш да го управляваш. А ако някой друг е успял да стори това, ние щяхме да чуем как корабът се издига към небето. Но тъй като преди нищо не чухме, а такъв грохот произвежда само космически кораб, то това би трябвало да означава…

— Да, още един кораб — прекъсна го Харт, твърде погълнат от мислите си, за да дочака да се затвори бавната верига на вескерянското логическо разсъждение.

Естествено че беше друг космически кораб и неговата поява бе само въпрос на време. Той се движеше по курса чрез радиолокационно устройство, както някога се ориентираше и Харт. На екрана на пристигащия кораб сигурно ясно се виждаше собственият му кораб и оня навярно щеше да кацне до него.

— По-добре е да не оставаш тук, Итин — предупреди Джон Харт. — Тръгни по вода, за да стигнеш по-скоро до селото. Кажи на всички да отидат в блатото, по-далече от сушата. Корабът ще кацне и всеки, който се намери под него, ще бъде изпепелен.

Малката вескерянска амфибия веднага усети опасността. Преди Харт да се доизкаже, ръбестите уши на Итин щръкнаха като на прилеп и той мълчаливо се плъзна в съседния канал. Търговецът зашляпа по калта, като се стараеше да върви колкото може по-бързо. Тъкмо стигна до края на поляната, на която се намираше селото, когато грохотът премина в оглушителен рев, корабът проби ниските слоеве на облаците и изхвърли пламъци надолу. С присвити очи и противоречиви чувства Харт наблюдаваше как расте силуетът на черно-сивия кораб.

Прекарал почти цяла година на планетата Вескера, той сега беше принуден да потисне в себе си тъгата по човешкото общество. Макар че тази тъга — дълбоко погребана отживелица за стадно чувство — настойчиво напомняше на Харт за неговото родство с останалите маймунски племена, той по търговски маниер делово слагаше черта под мислената колонка от цифри и изчисляваше сбора. Ако е долетял още един търговски кораб, значи това щеше да бъде краят на неговия монопол за търговия с жителите на Вескера. А може и да е някакъв друг кораб. Затова Харт се спотаи в сянката на гигантска папрат и измъкна револвера от кобура. Космическият кораб изсуши стотици квадратни метра кал: грохотът замря и колесникът му с хрущене се заби в напуканата земя. Разнесе се метално скърцане и корабът замръзна на мястото си, докато облакът от дим и пара бавно се слягаше във влажния въздух.

— Ей Харт, изнудвачо, грабителю на туземци, къде си? — изкрещя от кораба високоговорител.

Очертанията на космическия кораб му бяха смътно познати, но резките звуци на този глас Харт не можеше да сбърка. Той излезе от прикритието, усмихна се, сложи два пръста в устата си и изсвири пронизително. От долната част на кораба се издигна микрофон и се насочи към него.

— А ти какво правиш тук, Сингх? — извика Харт, като се обърна към микрофона. — Нима си станал толкова мързелив, че не можеш да си намериш планета, а си дошъл тук да крадеш от печалбите на честния търговец?

— Честен! — зарева усиленият от високоговорителя глас. — И това чувам от човек, който е виждал повече затвори, отколкото публични домове, а смея да доложа, че броят им не е малък. Дяволски съжалявам, приятелю от младостта ми, но не мога да взема участие в експлоатацията на тази чумава дупка. Аз съм се насочил към друг свят. Там се диша по-леко и лесно може да се натрупа състояние. Заврях се тук само защото ми се представи възможност да спечеля добри пари в ролята на таксиметров шофьор. Доведох ти приятел, идеален другар, който се занимава със съвсем друга работа. Той с удоволствие ще ти помогне. Бих слязъл, за да ти стисна ръката, но се боя, че като се върна, ще ме сложат под карантина. Пускам пътника си през барабана: надявам се, че нямаш нищо против да му помогнеш да си разтовари багажа.

И тъй: друг търговец не се предвиждаше, можеше да не се безпокои. Но Харт беше нетърпелив по-скоро да узнае какъв бе пътникът, намислил да посети този далечен свят, като си е купил билет само за идване. И какво се таеше в скритата насмешка, която звучеше в гласа на Сингх?