Хари Харисън - Предсмъртните мъки на пришълеца

— Зная — примирително каза свещеникът. — От време на време с тях е много трудно. Но те се учат и искат да вярват, а това е главното.

— Отец Марк, търговецо Харт, на нас ни е необходима вашата помощ — намеси се Итин. — Вие двамата знаете много неща, които ние не знаем. Трябва да ни помогнете да стигнем до религията, а това не е така лесно. — Харт искаше да каже нещо, но премисли. Итин продължи:

— Ние прочетохме Библията и всички книги, които ни даде отец Марк. Стигнахме до извода, че те доста се отличават от тези, които ни даваше търговецът Харт. В книгите на търговеца Харт се описва Вселената, която ние не сме виждали. Там тя съществува без всякакъв бог, защото за него никъде не се споменава: ние търсихме много старателно. В книгите на отец Марк той е навсякъде и без него нищо не става. Едно от двете трябва да е вярно, а другото невярно. Ние не знаем защо е така, а след като си изясним кое е вярно, тогава може би ще разберем. Ако Бог съществува…

— Разбира се, съществува, деца мои — каза с прочувствен глас отец Марк. — Той е вашият небесен баща, той е създал всички нас.

— А кой е създал Бог? — попита Итин и шепотът заглъхна. Всички вескеряни втренчено погледнаха отец Марк. Той леко се дръпна под техните погледи, после се усмихна.

— Никой не е създавал Бог, та нали той сам е създател. Той е бил винаги…

— Ако той винаги е съществувал, то защо Вселената да не може да съществува вечно, без да има нужда от създател? — прекъсна го Итин с поток от думи. Важността на въпроса беше очевидна. Свещеникът отговаряше спокойно, с безкрайно търпение.

— Бих искал всички отговори да бъдат все така прости, деца мои. Та нали дори учените не са съгласни помежду си по въпроса за произхода на Вселената. А докато те се съмняват, ние, прозрелите светлината на истината, знаем. Можем да видим чудото на съзиданието навсякъде около нас. А възможно ли е съзиданието без създател? Това е Той, нашият баща, нашият Бог на небето… Знам, вие се съмнявате. Това е, защото имате души и волята ви е свободна. И все пак отговорът е много прост. Имайте вяра — ето какво ви е нужно. Само вярвайте.

— Как можем да вярваме без доказателства?

— Ако вие не можете да разберете, че този свят е доказателство за Неговото съществуване, тогава ще ви кажа, че вярата няма нужда от доказателства… ако наистина вярвате!

Църквата се изпълни с глухи гласове. Устата на повечето вескеряни бяха широко разтворени: тези същества се опитваха малко по малко да се проврат през паяжината от думи и да отделят нишката на истината.

— Какво можеш да ни кажеш ти, Харт? — попита Итин и при звука на неговия глас шумът стихна.

— Мога да ви посъветвам да използвате научни методи, с помощта на които може да се изучи всичко — включително и самият метод — и да се получат отговори, доказващи истинността или лъжливостта на което и да е твърдение.

— Така и ще постъпим — отговори Итин. — Ние също стигнахме до този извод. — Той взе дебела книга и по редиците на присъстващите премина вълна от одобрителни кимвания. — Изучихме Библията, както ни посъветва отец Марк, и намерихме отговора. Бог ще сътвори за нас чудо и с това ще покаже, че бди над нас. И по този знак ние ще го познаем и ще отидем при него.

— Това е грехът на лъжливата гордост — възрази отец Марк. — Бог не се нуждае от чудеса, за да докаже съществуването си.

— Но ние имаме нужда от чудо! — възкликна Итин и макар да не беше човек, в гласа му зазвуча жажда за истина. — Ние прочетохме тук за много дребни чудеса — за хлябовете, рибите, виното… Някои от тях са били извършени по съвсем нищожни поводи. Сега Бог трябва да сътвори още едно чудо и така ще привлече всички ни към себе си… И това ще бъде чудото за преклонение на един цял нов свят пред неговия престол, както казваш ти, отец Марк. А според тебе това е много важно. Ние обсъдихме този въпрос и решихме, че има само едно чудо, подходящо за такъв случай.

Скуката, която бе обхванала Харт от тези теологични спорове, мълниеносно се изпари. Той не си бе дал труд да помисли, иначе веднага би се досетил накъде клони работата. На страницата, където Итин разтвори Библията, имаше някаква картинка. Харт и преди това знаеше какво бе изобразено на нея. Той бавно стана от стола си, като че се протягаше, и се обърна към свещеника.

— Пригответе се! — прошепна Харт. — Излезте през задната врата и тръгнете към кораба, аз ще ги задържа тук. Не мисля, че ще ми причинят зло.

— Какво искате да кажете? — попита отец Марк, като мигаше учудено.