Хари Харисън - Свят на смъртта II

— Момент — изрече Джейсън по видеофона, после се извърна и в същия миг застреля един нападащ рогатко. — Не, нищо особено не правя. Ще прескоча да видя дали мога да помогна.

Изключи видеофона и образът на диспечера изчезна от екрана. Когато мина покрай издъхващия рогатко, животното се размърда с последна злобна искрица живот и рогът му изтрака върху металния ботуш на Джейсън; с един ритник той запрати трупа от стената в джунглата отдолу.

В охранителната кула беше тъмно, единствено мигащите светлинки на защитния команден пулт разсейваха мрака. Мета вдигна очи и му се усмихна, после отново насочи цялото си внимание към аларменото табло.

— Отивам до радиокулата на космодрума — каза й Джейсън. — В орбита има космически кораб, който се опитва да осъществи контакт на непознат език. Може да успея да помогна.

— Бързо се връщай — поръча Мета и след като провери за миг дали всички сигнални лампички на пулта светят зелено, се обърна към него и го притегли в прегръдките си. Ръцете й, силни като на мъж и с издължени мускули, го обгръщаха здраво, но устните й бяха меки и женствени. Отвърна на целувката й, ала тя се откъсна от него също тъй внезапно, както го бе прегърнала, и отново се съсредоточи в защитния пулт и алармената система.

— Това му е бедата на Пиръс — заяви Джейсън, — прекаленият професионализъм.

Наведе се и я ухапа лекичко отзад по врата, а Мета се засмя и закачливо го перна, без да откъсва очи от таблото. Той отскочи — но недостатъчно бързо — и когато пое към вратата, разтъркваше пламналото си ухо, а под носа си мърмореше нещо за „дами тежка категория“.

В кулата на космодрума диспечерът беше сам — съвсем младо момче, още неизлизало в космоса, тъй че знаеше само пирийски, докато Джейсън, с кариерата си на професионален комарджия, се бе прославил, че говори или поне поназнайва повечето галактически езици.

— Сега е извън обхвата — поясни диспечерът. — Ще се обади след миг. Звучи съвсем различно от всичко, което съм чувал.

Той увеличи звука и през обичайния пукот долетя глас, който бавно се усилваше. …jeg kan ikke forsta… Pyrrus kan dig hor mig…

— Никакъв проблем — отбеляза Джейсън и взе микрофона. — Това е нитданск. Говорят го на повечето от планетите на сектора Поларис. — Той натисна бутона за говор. — Pyrrus til fumfartskib край — изрече и превключи на приемане.

Отговорът дойде на същия език.

— Разрешете кацане. Какви са вашите координати?

— Не ви се разрешава кацане. Настоятелно ви съветваме да си потърсите по-здравословна планета.

— Невъзможно, тъй като нося съобщение за Джейсън динАлт, а имам информация, че той е на тази планета.

Джейсън погледна към пукащия високоговорител с повишен интерес.

— Информацията е точна. Говори динАлт. Какво гласи съобщението?

— Не бива да се предава открито. Следвам радиолъча за приземяване. Ще ми дадете ли инструкции?

— Нали ви е ясно, че вероятно се готвите за самоубийство? Това е най-смъртоносната планета в галактиката и всички форми на живот от бактериите до грабливците, които са големи колкото кораба ви, са враждебни към човека. В момента има един вид примирие, но за пришълец от друг свят престоят тук означава сигурна смърт. Чувате ли ме?

Отговор не последва. Джейсън сви рамене и погледна към радара за регистриране на приближаващи обекти.

— Е, вие сам се разпореждате с живота си. Да не хриптите обаче в предсмъртна агония, че не са ви предупредили. Ще ви насоча за приземяване. Но само ако обещаете да не напускате кораба си. Аз ще дойда при вас. Така имате шанс едно към едно местните микроорганизми да бъдат унищожени, когато минавам през обеззаразителната ви камера.

— Звучи приемливо — дойде отговорът, — тъй като нямам желание да умирам, а само да ви предам съобщението.

Джейсън насочи кораба за кацане и скоро го видя да изплува от ниско надвисналите облаци.

Известно време кръжа и после се приземи най-напред с кърмата си, при което се раздаде оглушителен стържещ шум. Амортисьорите поеха до голяма степен силата на сблъсъка, но една от опорите се беше огънала и корабът застана под странен ъгъл.

— Ужасно кацане — отсъди диспечерът и отново насочи вниманието си към пулта, безразличен към новодошлия. Както на всички пирийци, празното любопитство не му беше присъщо.

С Джейсън беше тъкмо обратното. Именно любопитството го доведе на Пиръс, въвлече го в повсеместната война на планетата и едва не му струва живота. Сега отново любопитството го теглеше към кораба. Поколеба се за миг, защото си даде сметка, че диспечерът не бе разбрал разговора му с непознатия пилот и не подозираше, че Джейсън възнамерява да се качи на кораба. В случай че там го очакваше неприятна изненада, не можеше да се надява на помощ.