Хари Харисън: Свят на смъртта II

— Държиш се оскърбително.

— Надявам се да е така. Щом не мога да ти въздействам по друг начин, може би оскърблението ще те отърси от моралното вцепенение, в което си изпаднал. Как си позволяваш да помислиш дори, че можеш да ме съдиш, задето съм задигнал пари от казиното на Касилия, когато аз просто се съобразявам с техния собствен морал? Те уреждат мошенически хазартни игри, значи според местната етичност непочтеният хазарт не е извън нормите. И така, аз ги измамих, съобразявайки се с техните норми. А ако в същото време те са прокарали закон, според който измамата в хазарта е подсъдна, то неетичен е законът, а не измамата. И щом ти ме връщаш там, за да бъда съден по този закон, ти си неетичен, а аз съм беззащитна жертва на един зъл човек.

— Сатанинско изчадие! — избухна Мика, изправи се рязко и нервно закрачи напред-назад, като възбудено сплиташе и разтваряше пръсти. — Искаш да ме объркаш с твоята семантика и тъй наречената ти етика, която е чисто и просто опортюнизъм и алчност. Има и Висш закон, който не може да бъде оспорван…

— Това е невъзможно твърдение и аз ще ти го докажа. — Джейсън посочи към книгите на стената. — Ще ти го докажа със собствените ти книги, с онова леко четиво там, на рафта. Не със съчиненията на Тома Аквински, много са дебели. Но с онова малко томче, на което пише Лул. Това да не е „Книга за рицарството“ от Рамон Лул?

— Ти знаеш тази книга? Чел си Лул?

— Естествено — отвърна Джейсън с леко пресилена небрежност, тъй като освен въпросната книга не си спомняше да е чел нещо друго от произведенията на полицата: необичайното заглавие се бе запечатало в ума му. — Дай да я погледна и ще ти докажа мисълта си. — Думите му прозвучаха съвсем естествено и никой не би отгатнал, че тъкмо този момент той така грижливо бе подготвял. Отпи от чая, без да издава обзелото го напрежение.

Мика Самон свали книгата и му я подаде.

Додето разгръщаше страниците, Джейсън промърмори:

— Да… да, идеален пример. Почти напълно съвпада с твоя начин на мислене. Обичаш ли да четеш Лул?

— Той е великолепен! — отвърна Мика с блеснали очи. — Във всеки ред се чувства Красотата и човек се натъква на Истини, забравени в суетнята на съвременния живот. При него се постига примирението между Мистичното и Конкретното, доказва се, че двете са взаимно свързани. Чрез символи той обяснява всичко по пътя на чистата логика.

— Той съвършено нищо не доказва — натъртено произнесе Джейсън. — Само изобретява игри на думи. Взема една дума, прикача й абстрактна и нереална стойност, след което се залавя да доказва тази стойност, отнасяйки я към други думи със същия фалшив произход. Неговите факти не са факти, а безсмислени звуци. Това е ключовият пункт, по който моята и твоята вселена се различават. Ти живееш в свят от кухи, лишени от значение факти, които не съществуват реално. Моят свят съдържа факти, които могат да бъдат претегляни, проверявани, свързвани по логически път с други факти. Моите факти са непоклатими и неоспорими. Те съществуват.

— Покажи ми един от непоклатимите си факти — подкани го Мика. Сега гласът му беше по-спокоен от този на Джейсън.

— Виж там — посочи Джейсън една голяма зелена книга на рафта. — Тя съдържа факти, които дори ти ще признаеш за истински. Ако не е така, ще изям всичките й страници една по една. Подай ми я.

Говореше сърдито, впускаше се в прекалено дръзки твърдения и Мика падна право в капана. Той подаде книгата на Джейсън, като я държеше с две ръце, защото беше дебела, тежка и с метална обковка.

— А сега слушай внимателно и се опитай да разбереш, макар да ти е трудно — рече Джейсън и отвори книгата. При това обвинение в неинтелигентност Мика се подсмихна накриво. — Това е междузвезден справочник и е пълен с факти. Погледни сега екрана с траекторията и ще разбереш мисълта ми. Виждаш ли зелената хоризонтална линия? Това е курсът ни.

— След като корабът е мой и аз го управлявам, няма начин да не го зная — отвърна Мика. — Да чуем доказателството ти.

— Следи мисълта ми — каза Джейсън. — Ще се опитам да го обясня простичко. И тъй, червената точица на зелената линия обозначава местонахождението на кораба. Цифрата горе на екрана е следващият по-важен пункт по пътя ни, място, където гравитационното поле на дадена звезда е достатъчно силно, за да бъде регистрирано в открития космос. Цифрата е кодът на звездата. БД89-046-229. Намирам я в справочника. — Той бързо прелисти страниците. — Ето я. Няма име. Има цял ред от кодови символи обаче, които дават доста информация за нея. Малкият символ означава наличието на планета или планети, годни за обитаване от човека. Само не е упоменато дали там живеят хора.