Хари Харисън: Свят на смъртта II

— Накъде биеш? — попита Мика.

— Имай търпение. След миг ще разбереш. Погледни сега екрана. Приближаващата зелена точка върху линията на курса е ТМБ — Точката на максимална близост. Когато червената и зелената точка съвпаднат…

— Дай тук книгата — заповяда Мика и пристъпи към него, усетил, че става нещо нередно. Но закъсня.

— Ето ти доказателството — викна Джейсън и стовари тежката книга върху сложната апаратура зад екрана. След нея мигом запрати и другия том. Припламнаха искри, разнесе се пукот от серията къси съединения.

Мика изстена от болка, прострян на пода от рязката промяна в скоростта. Здраво вързан за креслото, Джейсън се мъчеше да преодолее гаденето и да не изгуби съзнание. Докато Мика се опитваше да се изправи на крака, Джейсън се прицели внимателно и запрати подноса със съдовете право върху пушещите остатъци от компютъра.

— Ето ти го факта! — повтори тържествуващо той. — Неоспорим и железен. Няма да ходим на Касилия.

— Ти унищожи и двама ни — каза Мика с изопнато и пребледняло лице, но овладял гласа си.

— Не съвсем — весело го поправи Джейсън. — Унищожих устройството за определяне на траекторията, тъй че няма как да стигнем до друга звездна система. Но с управлението всичко е наред — можем да кацнем на някоя от тези планети. Сам видя, че има поне една годна за обитаване.

— Където аз ще отстраня повредата и ще продължим пътуването си към Касилия. Ти пак нищо не печелиш.

— Може би — с престорено равнодушие изрече Джейсън, защото нямаше ни най-малко намерение да продължи към Касилия, каквото и да си мислеше Мика Самон.

Противникът му явно бе стигнал до същия извод.

— Постави си ръката на подръчника — нареди той и отново я стегна с автоматичния ремък.

В същия момент корабът рязко измени посоката си и Мика залитна.

— Какво беше това? — попита той.

— Аварийният контрол. Главният компютър е установил, че нещо на кораба не е в ред, и е поел управлението. Можеш да отстраниш действието му чрез ръчното управление, но все още не е нужно да си правиш този труд. Корабът ще се справи по-добре, отколкото който и да е от нас двамата — има си достатъчно датчици и съхранена информация. Ще открие планетата, която ни е нужна, ще състави курса и ще стигне дотам с минимален разход на време и гориво. Когато навлезем в атмосферата, можеш да поемеш ръчното управление и да избереш място за кацане.

— Вече не вярвам на нито една твоя дума — мрачно заяви Мика. — Ще поема управлението и ще изпратя съобщение на аварийната честота. Все някой ще го чуе.

Той тъкмо понечи да тръгне напред, когато корабът отново рязко се наклони и всички светлини изгаснаха. В тъмнината се виждаше как вътре в командния пулт святкат пламъци. Последва съскане на пяна и те изчезнаха. Със слабо мигане се включи аварийното осветление.

— Не биваше да хвърлям книгата на Рамон Лул — въздъхна Джейсън. — И корабът като мен не може да я смели.

— Ти си непочтителен и прост човек — през стиснати зъби процеди Мика и се запъти към пулта. — Опита се да убиеш и двама ни. Не пощади нито твоя, нито моя живот. Заслужаваш най-тежкото наказание, предвидено от закона.

— Аз съм комарджия — засмя се Джейсън, — не съм толкова лош, колкото ме представяш. Понякога рискувам, но само когато рискът е оправдан. Ти ме водеше на сигурна смърт. Най-лошата последица от повредата, която причиних, е, че може да ме сполети пак същата съдба. Затова и рискувах. То се знае, за теб рисковият фактор е по-силен, но се боя, че това съображение не влизаше в сметката ми. В края на краищата цялата тая история беше твоя идея. Ще трябва да поемеш и последствията от постъпките си, а не да обвиняваш мен за тях.

— Напълно си прав — промълви Мика. — Трябваше да бъда по-бдителен. А сега ще ми кажеш ли какво да сторя, за да спася живота и на двама ни? Нито един от бутоните на командния пулт не реагира.

— Нито един ли? А опита ли аварийния? Големия червен клавиш под бутона за предпазния кожух?

— Опитах. И той не действа.

Джейсън тежко се отпусна на мястото си, изгубил дар-слово.

— Прочети някоя от книгите си, Мика — обади се той най-сетне. — Потърси утеха в твоята философия. Нищо не можем да направим. Вече ще разчитаме само на главния компютър и на каквото е останало от платките на пулта.

— Не може ли да помогнем… да ремонтираме нещо?

— Ти корабен механик ли си? Защото аз не съм. Вероятно повече ще навредим, отколкото ще помогнем.

Минаха два дни в съвсем не плавен полет по посока на планетата. Перести облаци замъгляваха атмосферата. Приближаваха откъм нощната страна, затова подробности не се виждаха. Нито пък светлини.