Хари Харисън: Свят на смъртта II

— Изправи се и върви, проклет да си! — изръмжа Мика. — Не мога… да те нося… не мога… и себе си едва влача…

Измъкнаха се от водата редом, два пълзящи на четири крака звяра, които не можеха да стоят прави. Всичко наоколо изглеждаше нереално и на Джейсън му бе трудно да разсъждава. Не биваше да спират, в това бе сигурен, но какво друго би могъл да стори?

В мрака насреща им се появи мъждукаща светлина. Джейсън не можа да проговори, ала чу как Мика извика за помощ. Светлината ги приближи; беше някаква факла, вдигната нависоко. Мика се изправи на крака.

Беше като в кошмар: не човек, а някакво странно създание държеше факлата, цялото насечено от остри ъгли, озъбено и страшно. Пред него стърчеше нещо, подобно на пръчка, с което удари Мика; той падна, без да отрони звук, и съществото се обърна към Джейсън. Той нямаше сили да се бори, но все пак успя да се изправи на крака. Ноктите му заораха в заледения пясък, ала не можа да се надигне и изтощен от това последно усилие, се строполи ничком.

Мозъкът му се замъгляваше, но той не се предаваше. Чу тътренето на тежки стъпки по пясъка — трепкащата светлинка се приближи. Не можеше повече да стои с гръб към ужасната заплаха; с последните си капчици сила се претърколи заднишком и се взря в нещото, надвесено над него, а мракът на изтощението замрежваше очите му.

То не го уби веднага, остана все така втренчено в него. Бавно се изнизаха няколко секунди, а Джейсън още бе жив и се насили да осмисли тази заплаха, изникнала от тъмнината.

— K’e vi stas el?… — продума съществото и едва тогава Джейсън си даде сметка, че то е човешко създание.

Смисълът на въпроса се закачи в периферията на изтощеното му съзнание; имаше чувството, че почти го разбира, макар никога преди да не бе чувал този език. Опита се да отговори, но от гърлото му излезе само пресипнало гъргорене.

— Ven k’n torcoy… r’pidu!

От тъмнината срещу брега изникнаха още светлини, разнесе се шум от тичащи крака. Докато приближаваха, Джейсън успя по-ясно да разгледа мъжа над него и разбра защо погрешно го бе взел за нечовешко създание. Крайниците му бяха целите увити в щампована кожа, а гърдите — защитени от плътно прихлупващи се кожи с кървавочервени шарки. Главата му бе скрита в спираловидната черупка на някакъв грамаден охлюв и отпред завършваше с остър връх; в черупката бяха пробити два малки отвора за очите. Едри, дълги колкото показалец зъби бяха прикачени към долния край на черупката, за да подсилят и без това страховитата външност. Единственото човешко нещо у съществото бе мръсната сплъстена брада, която стърчеше изпод маската. Имаше още много други детайли, които Джейсън не можеше да възприеме за тъй кратко време; през едното рамо бе преметнато нещо обемисто, на кръста бяха препасани тъмни предмети; тежка тояга ръгна Джейсън в ребрата, ала той бе твърде изнемощял, за да се съпротивлява.

Гърлена команда спря фигурите с факлите на пет метра от мястото, където лежеше Джейсън. Той смътно се зачуди защо мъжът в бронята не им бе позволил да се приближат — светлината от факлите им почти не стигаше до него от това разстояние; на тази планета всичко изглеждаше необяснимо.

И все пак за няколко мига Джейсън, изглежда, бе изгубил съзнание, защото, щом отвори очи, в пясъка до него имаше забита факла, а мъжът в бронята бе събул единия му ботуш и дърпаше другия. Джейсън се загърчи немощно, но не можа да попречи на кражбата; кой знае защо не успяваше да подчини тялото на волята си. Бе изгубил представа за време и макар секундите да течаха убийствено бавно, събитията се развиваха със смайваща бързина. Вече бе останал без ботуши, сега мъжът тършуваше из дрехите му, като на всеки няколко секунди спираше, за да погледне към редицата факлоносци.

Магнитните уплътнения вероятно бяха непознати на странното същество и то заби острите зъби, пришити към кожата върху ръцете му, в плътта на Джейсън, докато се мъчеше да разтвори уплътненията или да съдере здравата метална тъкан на костюма му. Вече ръмжеше от нетърпение, когато случайно докосна освобождаващия бутон на капсулования медицински апарат за първа помощ и той тупна в ръцете му. Тази лъскава дяволийка, изглежда, му се понрави, но когато една от острите игли проби дебелата му броня и го убоде, изрева от ярост, захвърли капсулата и гневно я стъпка в пясъка. Загубата на това незаменимо устройство накара Джейсън да се раздвижи: той се привдигна, пресегна се към капсулата, но тутакси се повали в безсъзнание.