Хари Харисън - Свят на смъртта II

— Извънредно благородно от ваша страна — заяви Джейсън, раздразнен от категоричната увереност на мъжа в собствената му непогрешимост. — Целта оправдава средствата, или нещо от тоя род, нали? Не е особено оригинално като аргумент. Само че аз дойдох по своя воля, затова не се оплаквам. — Поне не много , с горчивина добави той на себе си. Като не можеше да срита тоя многознайко, му се искаше поне на себе си да го изкара, задето се показа такъв наивник. — Но ако не ви се струва нахално, бихте ли ми казали кой сте и защо си направихте целия този труд да се сдобиете с недохраненото ми тяло.

— Аз съм Мика Самон. Връщам ви на Касилия, за да се явите на процес и да бъдете съден.

— Касилия… Така си и помислих, като видях знаците на кораба. Не се учудвам, че още държат да ме намерят. Но трябва да ви съобщя, че почти нищо не остана от трите милиарда и седемнайсет милиона кредита, които спечелих в казиното.

— Касилия не си иска парите обратно — поправи го Мика, после превключи на автоматично управление и се завъртя с креслото си към Джейсън. — Не преследва и вас, тъй като вече сте герой на планетата. Когато сте избягали с нечестно получената печалба, те са разбрали, че повече няма да си видят парите. Затова пуснаха в ход шумните си реклами и вече сте известен във всички съседни звездни системи като „Джейсън Трите милиарда“ — живо доказателство за честността на безчестните им игри и примамка за слабите духом. Вие ги изкушавате да печелят от комар, вместо да се трудят почтено.

— Простете, но днес малко бавно схващам — прекъсна го Джейсън. — Трудно ми е да следя мисълта ви. Що за полицай сте — да ме арестувате, след като обвиненията са оттеглени?

— Аз не съм полицай — отсече рязко Мика, като сплете ръце пред себе си и внимателно го погледна в очите. — Аз вярвам в Истината, нищо повече. Корумпираните политици, които управляват Касилия, са ви издигнали на почетен пиедестал. Славят вас, един още по-корумпиран човек (ако изобщо е възможно някой да ги надмине), и трупат приходи от ореола, с който са ви обкръжили. Но аз ще използвам Истината, за да разсея този ореол, а като сторя това, ще изтръгна и корена на злото.

— Твърде висока цел за сам човек — подхвърли Джейсън спокойно, по-спокойно, отколкото се чувстваше в действителност. — Да имате цигара?

— На кораба, естествено, няма нито тютюн, нито алкохол. Освен това аз не съм сам, имам последователи. Партията на Истината вече е сила, с която се съобразяват. Изразходвахме доста време и енергия, за да ви открием, но си струваше. Проследихме безчестния ви път назад в миналото до „Планетата на Махаут“ и казино „Небюла“ на Галипто, съпроводен от серия долни престъпления, отвратителни за всеки почтен човек. От всички тези места имаме разрешение за вашето арестуване, а в някои случаи разполагаме и с протоколите от съдебни процеси, на които сте получили смъртна присъда.

— Вероятно чувството ви за справедливост не се бунтува срещу факта, че тези процеси са водени в мое отсъствие — подхвърли Джейсън, — нито че съм скубал единствено казина и закоравели комарджии, които на свой ред скубят наивници?

Мика Самон отхвърли посочените доводи с пренебрежителен жест.

— Признат сте за виновен в редица престъпления. Колкото и да го увъртате, няма да се изплъзнете. Бъдете благодарен, че престъпният ви начин на живот в крайна сметка ще послужи на благородна цел. Той ще бъде лостът, с който ще прекатурим поквареното правителство на Касилия.

— Ще трябва да предприема нещо срещу това мое любопитство — въздъхна Джейсън. — Погледнете ме — и той размърда китките си, от което ремъците автоматично се затегнаха още повече. — Радвах се на цветущо здраве и свобода, додето не ме повикаха да говоря с вас по радиото. А после, вместо да ви оставя да се забиете в първото възвишение, съвсем импулсивно ви насочих за кацане и си заврях глупавата глава в тоя капан. Крайно време е да се науча да не действам така импулсивно.

— Ако това е молба за милост, звучи ми доста отблъскващо — надменно изрече Мика. — Аз никога не съм приемал услуги, нито дължа нещо на хора като вас. Както и никога няма да…

— Никога е голяма дума — тихо го прекъсна Джейсън. — Завиждам ви за вашата увереност в железния порядък на нещата.

— Забележката ви подсказва, че може би не сте съвсем безнадежден. Нищо чудно да признаете Истината, преди да умрете. Готов съм да ви помогна с беседи и обяснения.

— Предпочитам екзекуцията — отсече Джейсън.