Лийси Харисън - Монстър Хай

„Здравей, вълшебств Орегон!“, каза си тя, докато зеленото БМВ продължаваше напред.

Тогава, унесена от монотонното скърцане на чистачките и ромоленето на дъжда, Мелъди се отпусна в прегръдките на съня.

Този път, без да се преструва.

Слънцето най-сетне се показа. Врабчетата и червеношийките даваха обичайния си сутрешен концерт. Навън, зад матирания прозорец на стаята на Франки, децата подрънкваха със звънците на велосипедите си и обикаляха задънената Радклиф Уси. Улицата се разбуди. Вече можеше да усили докрай парчето на Лейди Гага.

Виждам се в мечтите си като кинозвезда, а снимките ми се къпят в светлините на града…

От всичко на света Франки най-много искаше да потанцува на The Fame . Или, не, чакай. Това не беше съвсем вярно. Всъщност искаше с един скок да се изправи на металното легло, с един шут да запрати на циментовия под електромагнитното одеяло, покрито с естествена кожа, да завърти глава, да размаха ръце, да разкърши снага и да потанцува на The Fame . Но прекъсването на електричеството, преди зареждането да е привършило напълно, можеше да доведе до загуба на паметта, припадъци и дори кома. Положителната страна беше, че никога не се налагаше да включва плейъра си в контакта. Докато беше близо до тялото на Франки, батерията на устройството беше дори по-добре заредена.

Наслаждавайки се с блаженство на сутрешното си вливане, тя лежеше изтегната по гръб с плетеница от черни и червени жици, пристегнати за болтовете на врата й и докато последните електрически частици се блъскаха хаотично в тялото й, прелистваше последния брой на списание Seventeen. Като внимаваше да не размаже тъмносиния си лак, Франки изучаваше гладките и странно оцветени вратове на моделите, за да открие следите от болтове, и се чудеше как успяваха да се „наамперят“ 4 4 Ампер е единица за измерване на електричния ток — Б.пр. без тях.

Когато Кармен Електра (така наричаше електрическата машина, тъй като техническото й наименование бе твърде трудно за произнасяне) преустанови работа, Франки изпита наслада от приятното гъделичкане, докато болтовете на врата й, големи колкото напръстник, се охлаждаха. Изпълнена с енергия, тя притисна чипото си носле в списанието и вдъхна дълбоко аромата от мострата на Miss Dior Cherie.

— Харесва ви, нали? — и тя размаха списанието пред глитератите 5 5 Glitterati (англ.) — разговорна дума за известни или заможни хора, които често демонстративно присъстват на модни събития. — Б.ред. . Пет бели мишки се изправиха на задните си крака и задращиха по стъклената стена на клетката. От гърбовете им като сняг от навес се изсипа многоцветна нетоксична искряща струя.

Франки вдъхна аромата отново:

— И на мен.

Тя размаха сгънатото списание сред дима от формалдехида 6 6 Газ с остра миризма, който, смесен с вода, се използва за препариране на животни. — Б.пр. в студената стая и стана, за да запали свещите с аромат на ванилия. Киселата миризма на химическата субстанция се просмукваше в косата й, доминирайки уханието на цветя от балсама Pantene.

— Май надушвам ванилия? — баща й почука по вратата.

Франки спря музиката.

— Даааа! — отвърна тя възбудено, без да обръща внимание на престорения гняв в гласа му, с който той се обръщаше към нея, откакто Франки превърна лабораторията в козметичен салон. Чуваше го всеки път, откакто започна да съхранява гланц и аксесоари за коса в стъклениците му, когато разкрасяваше лабораторните мишки — ей така, за повече блясък — или когато залепи плаката на Джъстин Бийбър върху скелета („Защото не беше ли Джъстин, седнал върху скейтборда, абсолютно наелектризиращ?“). Но тя знаеше, че татко й нямаше нищо против. Това също беше и нейната стая сега. Освен това, ако имаше нещо против, нямаше да я нарича…

— Как е принцесата на татко? — Виктор Щайн почука отново и отвори вратата, но първа влезе майка й.

— Франки, може ли да поговорим? — рече Вивека, а напевните нотки в гласа й наподобяваха шумоленето на лятната й рокля от черна коприна по пода. Гласът й бе така кадифен, че хората обикновено оставаха смаяни от височината й — метър и осемдесет. След нея влезе Виктор, нарамил кожена чанта през рамо, облечен в черен анцуг Adidas и обут в любимите си кафяви пантофи UGG, пробити на единия пръст.

— Овехтели и престарели точно като Вив — казваше той на Франки, когато тя се присмиваше на пантофите му, и тогава жена му го плясваше по ръката. Но Франки знаеше, че той се шегува. Вивека бе от онези жени, които човек искаше да открие в списанията, за да може да се наслаждава до насита на виолетовите очи и черните й лъскави коси, без да го вземат за натрапник или нередовен.