Лийси Харисън - Чудовището на нашата улица

Напоеният с благовония въздух пращеше от напрежение, припукваше от очакване, свистеше от нетърпение. Но Клео отказваше да подвие крак, преди дворецът „Де Нил“ да е готов за своя цар, ако и прислугата да гледаше на нея като на знатен таралеж в…

— Така по-добре ли е? — попита Хасина и повдигна левия ъгъл на папирусния транспарант. Бяха повикали нея и съпруга й Беб да го окачат.

Клео наклони глава и отстъпи три крачки назад, за да вижда по-добре. Навън дъждът валеше силно, приглушавайки тропота на сандалите й по варовиковия под. В този дъжд беше само да се сгушиш до приятеля си и да гледате заедно някой филм от видеотеката…

СТИГА! Клео се отърси от приятното мечтание. Дюс вече не бе желан гост нито в мислите, нито на дивана й пред телевизора. Не и след като вчера заведе Мелъди Карвър на училищните танци. А и точно сега Клео не биваше да се разсейва. После щеше да има предостатъчно време да мисли за разплата.

Тя допря пръсти и разпери лакти като кинорежисьор, нагласяващ кадъра. Ръцете й с цвят на капучино оформиха рамка, през която можеше обстойно да огледа разположението на транспаранта. От съдбоносно значение бе да види точно това, което щеше да види и зрителят, защото зрителят очакваше съвършенство и трябваше да се прибере след… Клео погледна изваяния в центъра на голямата зала слънчев часовник. Пфу! Нощем бе съвсем безполезен.

— Време!? — провикна се тя.

Беб измъкна един айфон от бялата си туника:

— Седем минути.

„Велики Ра!“

Далеч по-бързо щеше да напише приветствието си с едър шрифт и да го разпечати на лазерния принтер. Но баща й беше безкомпромисен към технологиите. Станеше ли дума за бележки, списъци или поздравителни картички, той признаваше единствено йероглифите и нищо друго.

Рамзес де Нил, или Рам, както го наричаха западняците, настояваше всички под неговия покрив да почитат египетските си корени и да използват древните символи, чието старателно изписване отнемаше двайсет минути само за единия. Затова надписът гласеше ДОБРЕ ДОШЪЛ У ДОМА, наместо ДОБРЕ ДОШЪЛ У ДОМА, ТАТКО. „Велики Геб 1 1 Египетски бог на земята. Според вярванията предизвиквал земетресенията със смеха си и от него растели житните култури. — Б.пр. ! Та кой имаше време за повече?“

Добре че досадното писане не бе объркало обичайните й планове с Клаудин, Лала и Блу за събота следобед, тъй като солариумът, спато и пазаруването пропаднаха. Солариумът — заради бурята, а другите две се отменяха, докато навън отново станеше безопасно за тях.

„Благодаря ти, Франки Щайн!“

От вчера насам, след танците в „Мърстон Хай“ (онези, на които Дюс отиде с Мелъди Карвър!), полицията в Салем издирваше „зелено чудовище“ ( Франки! ), чиято глава се изтърколила на пода, докато целувала Брет Рединг. Обществото на РАД (Регистрирани алдехидни дегенерати) прие, че най-безопасно за децата им ще бъде да останат по домовете си — за всеки случай.

Бащата на Клео, прочут търговец на антики, бе пропуснал драмата заради участието си в археологически разкопки. И тя имаше късмет, защото той зорко бдеше над дъщеря си. Какво ли щеше да последва, ако научеше, че тя също бе участвала в плана на Франки и бе отишла на бала на чудовищата, облечена като мумия, тоест като себе си, Блу бе оставила люспите си на морско чудовище да лъщят непокрити, Лала бе показала зъбите си пред всички, а Клаудин — козината си на върколак? Какво ли щеше да последва, ако научеше за желанието им да покажат на нормитата, че няма причина да се боят от РАД и техните чудатости, а тъкмо обратното — трябва да ценят различността им? Клео потръпна при мисълта. Ако Рам научеше дори само половината от всичко това, щеше да я заключи в някоя гробница и да я съхранява там до 2200 година.

— Така добре ли е? — процеди Беб през стиснати зъби, чийто цвят на слонова кост ярко изпъкваше на фона на мургавата му кожа.

Дали на Клео просто й се струваше, или левият ъгъл наистина трябваше да се повдигне още малко? Гърдите й се свиха, сякаш стегнати в обвивката на мумия. Искаше да свърши с това. Трябваше да свърши. Толкова неща чакаха реда си — виното трябваше да се разлее по чашите, предястията да се подредят, египетските народни песни да се подготвят. Ако не освободи прислугата сега, те никога няма да успеят да свършат навреме. Клео също би могла да помогне, но по-скоро би умряла. Баща й все повтаряше: „На света има и господари, и подчинени. Но ти, принцесо моя, си твърде ценна и нито едната, нито другата роля ти подхожда“. И Клео напълно споделяше мнението му. Но това съвсем не означаваше, че не може да наглежда как вървят нещата.