Лийси Харисън: Чудовището на нашата улица

— Нещо за някакви модели, които яздят камили по пясъчните дюни на Орегон с накитите на сестра ми и облечени по последния египетски кутюр.

Клео се размърда на трона. Първо сложи десния крак върху левия, после левия върху десния. Завъртя стъпалото си, седна на ръцете си и забарабани по плюшените облегалки. Не можеше да спре да се върти, въпреки нетърпимостта на баща си към това. Всяка клетка, всеки нерв, мускул, сухожилие в тялото й я тласкаха да изтича навън, да се изкачи като Спайдърмен по стените на двореца и от покрива да разтръби навред скъпоценната новина. Искаше й се да бе безопасно да излезе навън.

„Много ти благодаря, Франки Щайн!“

— Мен ако питате, това е чиста експлоатация — измърмори Ману.

Рам се съгласи с кимане.

Клео стрелна мъжа с поглед, сякаш казваше: „Да мълчиш, че ей сега ще покрия плешивата ти глава с черен дроб и ще повикам котките!“. Той се покашля и сведе кръглите си влажни кафяви очи.

— Искам да участвам! — каза твърдо Клео и запърха с мигли.

— Да участваш в какво? — Рам угаси цигарата си в чиния с формата на анкх 8 8 Древноегипетски символ с формата на кръст с дръжка, известен още като ключа към вечния живот и безсмъртието. Египетските богове често са изобразявани да го носят. — Б.пр. , пълна с баба гануш 9 9 Арабско ястие от печени патладжани и зехтин. — Б.пр. . Хасина незабавно се спусна и я отнесе. — Не съм се съгласявал на нищо.

— Но това съвсем не попречи на Ана Уинтър да организира цялата сесия, докато се придвижвахме от пистата към сградата на летището. Дори си избра и ден — обади се Ману.

Рам сви рамене, сякаш това бе твърде маловажно, за да го помни.

— Четиринайсети октомври.

— Този ден съм напълно свободна — Клео скочи на крака и плесна с ръце.

Баща й погледна през рамо и стрелна същото предупреждение за котките и черния дроб към Ману.

— Велики Геб, та тази Ана Уинтър го раздава по-важна от царица. Не искам да работя с…

— Ти няма да правиш нищо. Аз ще работя с нея — Клео бе така развълнувана, че този път дори не се опита да го поправи за името. Това трябва да стане. Така бе отредила съдбата.

Рам огледа лицето на дъщеря си за някакъв знак. Но въпреки препускащото си сърце, Клео запази самообладание и остана спокойна.

— Сетих се! — Тя щракна с пръсти, сякаш мисълта току-що й бе хрумнала. — Аз ще съм един от моделите! — Тя го погледна в очите. — Така ще мога да следя целия процес отблизо — предложи тя, като знаеше много добре как работи умът на баща й. Рам можеше и да използва йероглифи, когато пише, и да говори на египетски, но разсъждаваше като Доналд Тръмп. Той ценеше предприемчивостта, самоувереността и микромениджмънта повече от всичките си находки при разкопките.

Докато въртеше изумрудения си пръстен, бадемовите му очи изглеждаха далечни и замислени.

— Моля те! — Клео падна на колене, после се наведе напред, докато челото й докосна килима. Той излъчваше същата миризма на мускус като мароканското й олио за коса. „Молятекажидамолятекажидамолятекажидамолятекажида…“.

— Не съм те отгледал, за да бъдеш модел — отвърна той.

Клео вдигна очи и изгука:

— Знам. Отгледал си ме, за да бъда дизайнер на бижута от световна класа.

Той кимна одобрително на отколешната й мечта, но продължаваше да не вижда логиката. Клео се изправи.

— Какъв по-добър начин да създам контакти — „Да впечатля приятелите си и да накарам Дюс да се разкайва за деня, в който покани Мелъди на танците“, добави тя наум, — от това да работя с редактора, отговорен за аксесоарите в Teen Vogue.

— Защо са ти контакти? — попита засегнат Рам. — Аз мога да ти намеря работа, където поискаш.

Клео искаше да тропне с крак и да изкрещи. Вместо това взе ръката на баща си в своята.

— Татко — успя да каже със спокоен глас, — аз съм наследница на царица. Не съм принцеса!

— Какво означава това? — попита той, а от очите му заструи топла игривост.

— Означава, че искам, каквото искам — Клео се усмихна. — Но мога и сама да го постигна.

— Извинете, госпожице Клео — прекъсна ги Хасина. — Да напълня ли ваната ви?

— Да, с лавандула, моля.

Прислужницата кимна и се оттегли припряно.

Рам се засмя.

— Какво стана с желанието ти да правиш нещата сама?

Клео не можа да сдържи усмивката си:

— Помолих я да напълни ваната, не да се изкъпе вместо мен.

— О, сега разбирам — той й се усмихна в отговор. — Значи, искаш да потвърдя за фотосесията, да настоявам ти да участваш като модел, а после да се оттегля и да те оставя да свършиш останалото?