Лийси Харисън - Чудовището на нашата улица

— Точно така! — Клео целуна баща си по добре запазеното чело. Като потупваше свитите си устни, Рам за последно даде външен израз, че обмисля молбата на дъщеря си. Клео застави себе си да не помръдва.

— Може би твоето поколение се нуждае именно от това — рече той гласно.

— А? — Това не бе отговорът, на който се надяваше.

— Обзалагам се, че ако Виктор Щайн бе насърчавал дъщеря си да се занимава с допълнителни неща извън училище, тя нямаше да се забърка в тази каша.

— Напълно съгласна — Клео кимна така силно, че чак гривните й се разклатиха. — На кого ще му остане време да се забърква в каши, когато е зает? Не и на мен.

Видимо облекчение се изписа по лицето на баща й. Той взе визитната картичка от ръцете на Клео и я подаде на Ману.

— Свържи се с нея!

„Йеееес!“ Колкото и неумолим да изглеждаше Рам в действията си, той бе изцяло под властта на Клео.

— Благодаря ти, татко! — Тя покри лицето на баща си с гланцови целувки с аромат на горски плодове. Това бе първата й крачка по пътя към завладяването на света на модата. И възможностите караха добре запазеното й сърце да се рее по-нависоко и от най-високо окачения транспарант.

„Прибери си искрите, Франки Щайн. В града има нова сензация.“

До: Клаудин, Лала и Блу

26 септември, 18:34

Клео:Забравете вечерния час и се измъкнете от вас. Чакам ви. Имам изненада. ^^^^^^^^

(btw, харесва ли ви новият ми подпис? Това са пирамиди.)

До: Клаудин, Лала и Блу

26 септември, 18:38

Клео:Всяка от вас трябва да си има свой подпис. Клаудин — #####, за следи от нокти. Лала — ;;;;;;;;;;, за следи от зъби. Блу — @@@@@@@, за люспи. Получихте ли последното ми съобщение??? Чакам ви!

До: Клаудин, Лала и Блу

26 септември, 18:46

Клео:Ако ви е страх, ще пратя ману да ви чака в клисурата. Повярвайте ми, струва си. ^^^^^^^^^^^^^^

Светкавиците плющяха по небето като мокра кърпа по голия гръб на някой идиот. Дъждът се усили. Дърветата се поклащаха и скърцаха. Глутница вълци виеше в далечината. Имаше смущения в приемането на сигнала и плоският екран на телевизора ту потрепваше, ту се изглаждаше… потрепваше и се изглаждаше… потрепваше и…

Бип!

Мелъди Карвър се отдръпна от по-голямата си сестра Кандис, до която се бе сгушила, и се сви в ъгъла на канапето с цвят на патладжан. Натисна бутона на телефона си и се приготви за поредната електронна заплаха.

„Тик-так… тик-так… тик-так…“

Беше точно същата като предишните. На всеки шейсет минути бившата й приятелка, Бека Мадън, й напомняше заплашително, че четирийсет и осем часовия срок вече се бе стопил на двайсет и три.

Целта на Бека бе проста: да залови зеленото чудовище, което на училищните танци се беше целувало с приятеля й Брет и го бе травматизирало. Или по-скоро, искаше Мелъди да залови чудовището вместо нея. И тя трябваше да успее до десет вечерта в неделя. В противен случай, Бека щеше да разпространи клипа, на който Джаксън Джекил се превръщаше в Ди Джей Хайд, и тогава той също щеше да бъде обявен за издирване. Мелъди искаше да предпази Джейсън повече от всичко друго, но тя се бе запознала с това „чудовище“. Нещо повече — на първия учебен ден то, без да иска, я беше ударило с ток, докато се редяха на опашката в стола. И ако оставим настрана зелената кожа, болтовете на врата, шевовете и електричеството, Франки Щайн бе напълно нормална. Без грим и одеждите на монахиня, тя всъщност бе доста красива.

Нова светкавица озари клисурата зад къщата на семейство Карвър. Чу се гръмовен тътен.

— Ааааа! — изпищяха Кандис и Мелъди.

Екранът на телевизора потрепна и се изглади… потрепна и се изглади.

— Пфу! Все едно сме се пренесли в каменната ера! — Кандис удари с ръка кадифената възглавница. — Чувствам се като пещерняк.

Вторичните вълни на раздразнение прииждаха към ъгъла на Мелъди.

— Не мисля, че тогава са имали цифрова телевизия с висока резолюция.

— Не внимаваш! — Кандис смушка с педикюрираното си ходило крака на Мелъди. — Не говоря за телевизията.

— Добре тогава, за какво говориш? — попита Мелъди и за първи път тази вечер обърна внимание на сестра си.

Облечена в пепеляворозово кимоно, Кандис се бе обградила с ленти от плат, дървени пръчици от сладолед, камари бебешка пудра и купа с нещо подобно на захаросан мед.

— Говоря за смотаната кола маска! Всичко е толкова примитивно.

— Ти откога почна сама да почистваш краката си? — попита Мелъди, докато проверяваше телефона си за пропуснати съобщения или известия от Twitter по време на краткия разговор.