Ришел Мийд - Златна лилия

Зяпнах го смаяно.

— Безотговорен?

Брейдан отново кимна.

— Да.

Не бях сигурна откъде започна. Май бе някъде от стомаха ми. Но съвсем внезапно се залях в неудържим смях. Не можех да се спра. Трябваше да оставя върху масата чашата си с кафето, за да не го разлея. Наложи се дори да заровя лице в шепи, за да избърша сълзите си.

— Сидни? — попита Брейдан предпазливо. — Да не би това да е някаква истерична реакция от скръб и отчаяние?

Отне ми поне още една минута, за да се успокоя дотолкова, че да му отговоря:

— О, Брейдан. Ти ме направи много щастлива. Даде ми нещо, което мислех, че никога няма да получа. Благодаря ти. — Посегнах към кафето и се изправих. Той изглеждаше напълно сащисан.

— Хм. Няма защо.

Излязох от кафенето, още кискаща се като пълна глупачка. През последния месец или горе-долу толкова, всички в моя живот неуморно ми повтаряха колко съм отговорна, колко съм старателна, истински пример за подражание. Как ли не са ме наричали. Но никога, абсолютно никога не са ме наричали безотговорна.

И това ми хареса.

Тъй като този ден едва ли можеше да стане по-откачен, реших да се отбия при Ейдриън. Глождеше ме нещо, за което умирах да узная, но досега нямах възможност да попитам за това.

Той ми отвори вратата веднага, щом почуках, с четка в ръка.

— О — рече. — Не те очаквах.

— Да не прекъсвам нещо?

— Само домашното ми. — Отстъпи крачка назад, за да ме пусне да вляза. — Не се притеснявай. За мен това не е чак такъв проблем, както би било за теб.

Влязох в дневната и много се зарадвах, като видях навсякъде пръснати картини и триножници.

— Отново си възстановил студиото си за рисуване.

— Да. — Той остави четката и избърса ръцете си с най-близкия парцал. — Сега, след като това място вече не е изследователски център, мога да го върна към обичайния му артистичен стил.

Облегна се на гърба на дивана, тапициран с дамаска на шотландско каре и впери поглед в мен, докато аз обикалях платната. Спрях се пред едно от тях.

— Какво е това? Прилича ми на лилия.

— Така е — потвърди той. — Не се обиждай, но тази лилия е много по-шик от твоята. Ако алхимиците изявят желание да откупят авторските права върху тази творба и започнат да я използват, готов съм да преговаряме.

— Ще бъде взето под внимание — отвърнах. Все още ми беше смешно от скъсването с Брейдан, а това още повече подобри настроението ми. Макар че се налага да призная, че рисунката ме озадачи донякъде — както често се случваше с неговите абстрактни живописни хрумвания. Лилията, макар и много по-стилизирана и „по-шик“ от добре очертаното и точно изображение върху бузата ми, все още ясно се разпознаваше. Дори бе изпълнена със златна боя. Заобиколена бе от свободно нанесени яркочервени мазки, а около червеното бе добавил нещо като прозрачен кристален мотив в ледено синьо. Картината бе удивителна, но ако зад всичко това се криеше някакво по-дълбоко значение, то оставаше недосегаемо за мен.

— Днес си в ужасно добро настроение — отбеляза Ейдриън. — Да не би да е имало разпродажба на дрешки в цвят каки?

Отказах се да се пробвам в тълкуването на живописта му и се обърнах към него.

— Не. Брейдан скъса с мен.

Самодоволната усмивка на Ейдриън мигом помръкна.

— О. Мамка му. Извинявай. Не си ли… искам да кажа, имаш ли нужда от питие? Или ти се иска, хм, да си поплачеш или нещо друго?

Засмях се.

— Не. Странно, но се чувствам много добре. Изобщо не съм съсипана. А би трябвало, нали? Може би има нещо сбъркано в мен.

Зелените очи на Ейдриън ме огледаха преценяващо.

— Не мисля. Не всяко скъсване е трагедия. Все пак… може би заслужаваш нещо, което да те утеши.

Изправи се и се запъти към кухнята. Наблюдавах го озадачено, докато вадеше нещо от хладилника и се зарови в чекмеджето със сребърните прибори. Върна се в дневната и ми връчи половинлитрова кутия със сладолед джелато с нар, в комплект със сребърна лъжичка.

— За кого е това? — попитах, шокирана от жеста му.

— За теб, очевидно. Нали искаше джелато с нар?

Спомних си вечерта в италианския ресторант.

— Ами, да… но не биваше да си правиш труда да…

— Е, значи си искала джелато с нар — обобщи той с желязна логика. — Заради това, пък и сделката си е сделка.

— Каква сделка?

— Помниш ли, когато каза, че ще изпиеш цяла кутия обикновено безалкохолно, ако не пуша цял ден? Е, направих си труда да изчисля калориите и те се оказаха точно толкова, колкото в една порция от това ледено творение. Можеш ли да повярваш, че това малко нещо съдържа четири порции?