Ришел Мийд - Златна лилия

Сега бяхме на познат терен: логика срещу липса на логика.

— Не вярвам в сродните души — отсякох. — Статически е необосновано, че в целия свят съществува само една идеална личност за теб. — И все пак, само за частица от секундата, ми се искаше да е възможно. Би било хубаво да има някой, който да разбира някои от нещата, които щъкаха из главата ми.

Трей подбели очи.

— Добре. Не е сродна душа. Какво ще кажеш за някого, с когото би могла да излизаш от време на време и да си прекарваш готино?

Поклатих глава.

— Нямам време за подобни неща. — И наистина нямах. Да се грижа всичко да е наред в групата и да се преструвам на ученичка, беше работа, която запълваше цялото ми време.

— Казвам ти — ще го харесаш. Той посещава държавно училище и наскоро започна работа в „Спенсърс“. — „Спенсърс“ беше кафене, където работеше Трей, което бе добре дошло за мен, тъй като се ползвах с отстъпки за кафето. — Онзи ден говореше нещо за аеробното и ънаеробното дишане и аз си помислих: „На кого ми напомня този? На Мелбърн“.

— Казва се анаеробно дишане — поправих го. — А и това все още не означава, че имам време. Съжалявам. — Трябва да призная, че бях доста заинтригувана как двама продавачи на кафе ще заговорят на подобна тема, но реших, че е по-добре да не окуражавам Трей.

— Добре — примири се той. — После да не кажеш, че никога не съм се опитвал да ти помогна.

— Не бих си го и помислила — уверих го. — Хей, ето го и Еди.

Ясен знак, че трябва да вървя.

— До скоро, приятели. — Трей изкозирува с насмешка на двама ни с Еди. — Не забравяй предложението ми, ако искаш да си прекараш вълнуващо с някого, Мелбърн.

Трей си тръгна, а Еди ме изгледа смаяно.

— Да не би Трей да те канеше на среща?

— Не. Просто имал някакъв нов колега, с когото иска да ме запознае.

— Може би идеята не е съвсем лоша.

— Идеята е ужасна. Да излезем навън.

На пустинната жега изглежда не й пукаше, че е октомври и аз се запътих към една пейка, поставена точно до измазаните с хоросан стени на общежитието. Частичната сянка от палмовите дървета наблизо предлагаше малко хладина в жегата. Повечето от хората наоколо се кълняха, че температурите много скоро щели да паднат, но аз не забелязвах никакъв признак на промяна. Еди ми подаде ключовете на колата и торбата с покупките от местния супермаркет.

— Трябваше да налучквам размера — обясни ми. — Когато се съмнявах, взимах по-големия. Предположих, че така е по-безопасно.

— Вероятно. — Седнах на пейката и се разрових из покупките му. Джинси, панталони каки, няколко разноцветни тениски. Всички бяха много практични, каквито би избрало едно разумно и сериозно момче като Еди. Одобрих ги. — Размерът ми се струва точен. Имаш добро око. Май трябва по-често да те пращаме на пазар.

— Щом се налага, ще го правя — рече той със сериозна физиономия. Не се сдържах и прихнах от изненада.

— Шегувах се. — Пъхнах тениските обратно в торбата. — Зная, че едва ли ти е било много забавно. — Лицето на Еди остана безизразно. — О, стига. Всичко е наред. Не е нужно да се правиш на непукист пред мен. Зная, че не ти е било приятно.

— Тук съм, за да върша работа. Няма значение дали ми е приятно, или не.

Понечих да възразя, но размислих. В крайна сметка не беше ли това и моето верую? Да жертвам личните си желания в името на по-висши цели? Еди бе страстно отдаден на тази мисия. Никога не клинчеше и не се измъкваше от възложена задача. Не очаквах нищо друго от него всеотдайност и пълно посвещаване.

— И така, това означава ли, че тази вечер си готов за още малко експерименти? — попитах го.

— Раз… — Млъкна и размисли. — Джил и Анджелина ще идват ли?

— Не. Анджелина все още е под домашен арест.

— Слава богу — въздъхна той с видимо облекчение.

Реакцията му навярно беше най-сащисващото нещо, станало днес. Не можех да си обясня защо Еди изглежда толкова облекчен. Като се остави настрана лоялността му на пазител към Джил, той беше и луд по нея. Би направил всичко за нея, дори това да не влизаше в задълженията му, но отказваше да сподели чувствата си с нея. Смяташе, че не е достоен за една принцеса. Изведнъж ми хрумна една обезпокоителна мисъл.

— Да не би… да не би да избягваш Джил заради приятелството й с Мика?

Мика беше съквартирантът на Еди, добро момче, което обаче причини на Еди солидна душевна травма, просеща си психиатрично лечение, заради невероятната си прилика с Мейсън. Освен това Мика имаше странни псевдоромантични отношения с Джил. Никой от нас не беше във възторг от това, след като (с изключение на Съхранителите) любовните връзки между морои и дампири бяха табу. Накрая решихме, че е невъзможно да изключим напълно Джил от живота в гимназията, а тя се закле, че между нея и Мика няма да има нищо сериозно, нито физическа близост. Двамата просто прекарваха доста време заедно. И постоянно флиртуваха. Той не знаеше истината за нея, но аз се питах кога ще поиска нещо повече от връзката им. Еди продължаваше да настоява, че е по-добре Джил да има неангажираща връзка с човек, отколкото с „недостоен“ дампир като него, но аз знаех, че това положение е мъчително за него.