Ришел Мийд - Златна лилия

Свих рамене.

— Бумащина. Досадна работа. Доколкото разбрах, тук са се случили доста по-вълнуващи неща. — Думите ми бяха придружени от многозначителен поглед към Анджелина.

Момичето дампир скочи от леглото си. Лицето й бе зачервено от гняв, а сините й очи изпускаха искри.

— Вината не беше моя! Онази жена Уедърс е напълно изтрещяла! — избухна тя с леко южняшко провлачване на думите.

Един бърз оглед на Анджелина показа, че нямаше нищо обезпокоително. Джинсите й бяха разръфани, но съвсем прилични, както и тениската й. Дори обикновено разрошената й като грива ягодоворуса коса сега, за разнообразие, бе вързана на конска опашка.

— В какво, за бога, си била облечена, че да я разстроиш толкова? — учудих се аз.

Анджелина се намръщи, отиде до скрина си и измъкна джинсови шорти с възможно най-разръфания подгъв, който някога бях виждала. Помислих си, че ще се разнищят направо пред очите ми. Бяха толкова къси, че нямаше да се изненадам, ако бельото й е съвсем на показ, когато е облечена с тях.

— Откъде ги изнамери?

Анджелина доби почти гордо изражение.

— Направих си ги.

— С какво, с ножовка?

— Имах два чифта джинси — изтъкна практично тя. — Навън беше толкова горещо, че реших, че може да преобразувам единия чифт в шорти.

— Използва един нож от столовата — притече се Джил на помощ.

— Не можах да намеря ножици — оправда се Анджелина.

Леглото ми. Къде беше леглото ми?

— Госпожа Уедърс спомена нещо и за неприлично горнище — не се отказвах аз.

— О — промърмори Джил. — То беше мое.

Усетих как веждите ми отскачат нагоре.

— Какво? Зная, че в гардероба ти няма нищо „неприлично“. — Преди появата на Анджелина преди около месец, двете с Джил бяхме съквартирантки.

— Не е — съгласи се Джил. — Само дето не е точно размера на Анджелина.

Огледах двете момичета и ми светна. Като повечето морои, Джил беше висока и слаба, с фигура мечта за човешките модни дизайнери, фигура, заради която бих убила. Джил дори се бе изявила малко като модел. Но тази фигура вървеше със скромна гръдна обиколка. А гръдната обиколка на Анджелина… не беше толкова скромна. Ако носеше подобно горнище, много лесно можех да си представя, че платът е бил опънат до не съвсем благоприлични граници.

— Джил носи това горнище постоянно и никой не го прави на въпрос — опита да се защити Анджелина. — Предположих, че няма да е проблем да го заема за малко.

Главата започна да ме боли. Все пак това беше по-добре, отколкото онзи случай, когато бяха хванали Анджелина да се натиска с едно момче в мъжката тоалетна.

— Добре. Това лесно ще се уреди. Можем да отидем довечера — е, аз мога да отида, след като ти си затворена тук — да ти взема някои дрехи, които са твоят размер.

— О — Анджелина изведнъж живна, — няма нужда. Еди ще го уреди.

Ако в същото време Джил не закима енергично, щях да реша, че се шегува.

— Еди? Еди ти купува дрехи?

— Не е ли много мило от негова страна? — въздъхна щастливо Анджелина.

Мило? Не, но разбирах защо Еди се е съгласил да го направи. Да купува прилични дрехи на Анджелина вероятно е последното нещо, което би желал да върши, но той би го направил. Като мен и той разбираше какво е отговорност. Сега вече започвах да разбирам защо Еди е отменил участието си в изследванията и защо е бил доста уклончив относно причините за отказа си.

Тутакси извадих мобилния си телефон и му позвъних. Както винаги, той отговори веднага. Бях сигурна, че през цялото време не се отдалечава на повече от три метра от телефона си.

— Здравей, Сидни. Радвам се, че си се върнала. — Кратка пауза. — Върнала си се, нали?

— Да, тук съм с Джил и Анджелина. Разбрах, че си отишъл на пазар.

— Не започвай и ти — изпъшка той. — Тъкмо влизам в стаята си.

— Искаш ли да се отбиеш насам за малко с покупките си? Колата ми трябва.

Последва моментно колебание.

— Имаш ли нещо против ти да дойдеш тук? Ако, разбира се, Джил е добре. Тя е добре, нали? Няма нужда от мен? Защото ако има…

— Тя е добре. — Общежитието му не беше далеч, но аз се надявах на една бърза дрямка. Въпреки това се улових, че се съгласявам, както винаги. — Добре. Да се срещнем във фоайето на общежитието след петнайсет минути, става ли?

— Звучи добре. Благодаря, Сидни.

— Еди ще дойде тук? — развълнува се Анджелина щом прекъснах връзката.

— Аз отивам при него.

Лицето й помръкна.

— О. Ами добре, предполагам, че няма значение, тъй като и без това съм затворена тук. Нямам търпение да съм свободна и отново да започна да тренирам. Бих искала да имам повече часове за практика насаме с него. — Не бях осъзнала колко отдадена е Анджелина на военното си обучение. Всъщност изглеждаше наистина развълнувана от перспективата.