Ришел Мийд - Златна лилия

Понякога, когато се чувствах скапана, личността на Ейдриън имаше подобен ефект.

— Хубава блуза, Сейдж — заяви той с безизразна физиономия. — Наистина подчертава удивителното жълтеникавокафяво на панталоните ти.

Като се изключи сарказма му, той изглеждаше изключително радостен да ни види. Ейдриън беше висок и строен, както повечето мъже морои, с типичната за тях бледа (макар и не мъртвешки бледата като на стригоите) кожа. Не исках да го призная, но той беше много по-красив, отколкото му се полагаше. Тъмнокестенявата му коса винаги беше в елегантен безпорядък, а очите му понякога бяха толкова наситено зелени, че не изглеждаха истински. Ейдриън носеше една от онези ризи на щампи, модерни напоследък сред момчетата.

Неговата беше закопчана догоре, със сини шарки, които ми харесаха. Миришеше на цигари, което не ми хареса.

Дмитрий и Соня седяха край кухненската маса и преглеждаха купчина листа, нашарени с бележки на ръка. Листата бяха доста разхвърляни, което ме накара да се зачудя колко работа биха могли да свършат при този безпорядък. Аз щях да ги подредя по номера в спретнати купчини.

— Радвам се, че се върна, Сидни — посрещна ме Соня. — Имам нужда от малко женска подкрепа. — Красивото съчетание от червената й коса и високи скули се помрачаваше от факта, че показваше острите си кучешки зъби, когато се усмихваше. Повечето от мороите от рано се научаваха да ги прикриват, за да не събудят подозрения у хората. Но Соня не се стесняваше да ги показва в тесен кръг. Това все още ме изнервяше.

Дмитрий ми се усмихна. Това направи и без това красивото му лице още по-неустоимо и за сетен път се убедих, че неговите „Дзен мъдрости“ не бяха причината Роуз да се влюби в него.

— Досещам се, че не си успяла да подремнеш.

— Трябваше да свърша доста неща.

Соня стрелна любопитен поглед към Еди.

— Чудехме се къде си бил.

— Бях зает в „Амбъруд“ — отвърна Еди уклончиво. Беше подметнал в колата, че може би ще е по-добре, ако не се споменават сваляческите набези на Анджелина и принудителното му пазаруване. — Нали се сещаш, наглеждам Джил и Анджелина. Освен това изчаквах да се върне Сидни, тъй като тя искаше да разбере как се справяме.

Не оспорих благородната му лъжа.

— Как е Анджелина? — попита Дмитрий. — Има ли напредък при нея?

С Еди се спогледахме. Дотук с избягването на темата „Анджелина“.

— Какъв по-точно напредък? — поинтересувах се аз. — В бойните умения, спазването на дрескода или да си държи ръцете мирно и да кротува?

— Или да изключва главните букви? — допълни Еди.

— И ти си го забелязал? — попитах.

— Трудно е да не го забележиш — изсумтя той.

Дмитрий изглеждаше изненадан, което не беше обичайно. Не се случваше често да бъде хванат неподготвен, но никой не можеше наистина да е подготвен за приумиците на Анджелина.

— Не знаех, че трябва да съм по-конкретен — рече Дмитрий след кратка пауза. — Имах предвид бойните умения.

Еди сви рамене.

— Има малък напредък, но е трудно да достигнеш до нея, да я накараш да разбере. Имам предвид, че тя е яко отдадена на задачата да защитава Джил, но освен това е твърдо убедена, че вече знае как. Не може да се отърси от годините на онова скапано бойно обучение. Трудно е да я накарам да пречупи навиците си. Освен това, тя е… лесно се разсейва.

Сподавих смеха си.

Дмитрий продължаваше да има угрижен вид.

— Тя няма време за разсейване. Може би аз трябва да поговоря с нея.

— Не — заяви Еди твърдо. Не му се случваше често да се противопоставя на Дмитрий. — Достатъчно си зает тук. Обучението й е моя отговорност. Не се тревожи.

Ейдриън издърпа един стол и го завъртя така, че да подпре брадичка върху облегалката му.

— Ами ти, Сейдж? Зная, че няма защо да се тревожим, че ще нарушиш дрескода. Забавлява ли се в алхимическото спа този уикенд?

Оставих чантата си на пода и отидох до хладилника.

— Ако под спа, имаш предвид подземен бункер. Пътуването ми беше изцяло делово. — Намръщих се като надникнах в хладилника. — Обеща да ми купиш диетични безалкохолни.

— Вярно е, че обещах — съгласи се Ейдриън без сянка на разкаяние. — Но след това прочетох някъде, че онзи изкуствен подсладител бил вреден. И реших, че ще е по-добре да се погрижа за здравето ти и да не купувам. — Замълча за миг. — Не е нужно да ми благодариш.

— Ако искаш да придобиеш здравословни навици, мога да ти предложа няколко — изрази на глас Дмитрий това, което всички си мислехме.

Ако Еди или аз го бяхме казали, Ейдриън нямаше да обърне внимание — особено след като беше напълно вярно. Но Дмитрий? Това беше различно. Между двамата мъже съществуваше огромно напрежение, което се бе натрупвало от дълго време. Гаджето на Дмитрий, славното момиче дампир на име Роуз Хатауей, за кратко бе излизала с Ейдриън. Тя не бе искала да го нарани, но през цялото време е била влюбена в Дмитрий. Така че нямаше начин историята да свърши добре. Раните на Ейдриън от злополучната връзка още не бяха напълно зараснали и той определено изпитваше горчиви чувства към Дмитрий.