Ришел Мийд - Златна лилия

— Не бих искал да ти създавам излишни главоболия — отвърна Ейдриън с подчертано студен тон. — Освен това, когато не се трудя усилено над тези научни изследвания, аз всъщност провеждам страничен експеримент на тема как цигарите и джина засилват чара и талантите. Както можеш да предположиш, резултатите изглеждат много обещаващи.

Дмитрий повдигна вежди.

— Почакай, я да уточним. Усилен труд ли спомена?

Тонът на Дмитрий беше развеселен и игрив, но мен отново ме порази двойствения стандарт. Ако аз бях направила коментара, отговорът на Ейдриън щеше да бъде нещо от рода на: „Абсолютно, Сейдж. Вероятно ще спечеля Нобелова награда за това“. Но за Ейдриън думите на Дмитрий бяха предизвикателство за битка. Видях как нещо сурово проблесна в очите на Ейдриън, раздвижване на стара болка, и се обезпокоих. Това не беше типично за него. Той винаги се усмихваше и подхвърляше обичайните си хапливи остроумия, независимо че често бяха непочтителни или неуместни. Бях свикнала с това. Дори донякъде ми харесваше.

Погледнах към Ейдриън с усмивка, която се надявах да изглежда искрена, а не отчаян опит да разсее напрежението.

— Научни изследвания, а? Мислех, че си по-скоро хазартен тип — подметнах.

На Ейдриън му бяха нужни няколко секунди, за да откъсне погледа си от Дмитрий и да го впие в мен.

— От време на време съм хвърлял заровете — рече той предпазливо. — Защо го каза?

Свих рамене.

— Няма конкретна причина. Просто се чудех дали, за разнообразие, да не се откажеш временно от страничния експеримент за чара и талантите и да не приемеш едно ново предизвикателство. Ако издържиш двайсет и четири часа без цигари, аз ще изпия кутия безалкохолно. Обикновено безалкохолно. Цялата кутия.

Видях как в очите на Ейдриън заискри предишната усмивка.

— Няма да го направиш.

— Ще го направя. Абсолютно.

— От половин кутия ще изпаднеш в кома.

Соня се намръщи.

— Да не би да си диабетичка? — попита тревожно.

— Не — отвърна Ейдриън, — но Сейдж е убедена, че една допълнителна калория ще я превърне от супер кльощава в просто нормално кльощава. Трагедия.

— Хей — не се предадох аз. — Ти си този, който си мисли, че един час без цигара е истинска трагедия.

— Не се съмнявай в непоколебимата ми решителност, Сейдж. Днес изкарах два часа без цигара.

— Направи ги двайсет и четири и действително ще ме впечатлиш.

Той ми хвърли престорено изненадан поглед.

— Искаш да кажеш, че още не съм? А пък аз си мислех, че си омаяна от мен от мига, в който се срещнахме.

Соня поклати снизходително глава към двама ни, все едно бяхме очарователни деца.

— Пропускаш много, Сидни — отбеляза и потропа с пръст по отворената кутия безалкохолно пред нея. — Имам нужда от тези по три на ден, за да се съсредоточа върху работата си. И засега не съм забелязала вредни ефекти.

Никакви вредни ефекти засега? Разбира се, че нямаше такива. При мороите никога нямаше. Соня, Джил… те можеха да ядат каквото си поискат и пак да запазват изумителните си фигури. Междувременно аз следях за всяка калория и въпреки това не можех да достигна до тяхното ниво на съвършенство. Беше истински подвиг за мен, че тази сутрин успях да се напъхам в тези панталони четвърти размер. Но сега, като гледах слабата фигура на Соня, се чувствах като истински слон до нея. Внезапно съжалих за обещанието си да изпия цяла кутия безалкохолно, въпреки че предложението ми разсея Ейдриън. Предполагам, че нямаше за какво да се тревожа, след като бях сигурна, че за него е невъзможно да изкара цял ден без цигари. Нямаше да изгубя и да ми се наложи да изпълня захарния облог.

— Май трябва да се залавяме за работа. Губим ценно време. — Дмитрий отново ни напомняше за графика.

— Добре — рече Ейдриън. — Изгубихме пет ценни минути от изследванията. Готов ли си за малко забавление, Кастъл? Зная колко много обичаш да седиш неподвижно.

Тъй като те се опитваха да открият нещо специално у Дмитрий, Соня и Ейдриън често слагаха двамата дампири да седят един до друг и изучаваха аурите им до най-малката подробност. Надяваха се превръщането на Дмитрий от стригой в дампир да е оставило някакъв знак, който би обяснил имунитета му и невъзможността да бъде отново превърнат. Идеята беше съвсем логична, макар че експанзивна и дейна личност като Еди едва ли би я приела с удоволствие.

Разбира се, той не се оплакваше. Изражението на Еди беше не по-малко твърдо и решително от това на Дмитрий.

— Кажете ми от какво се нуждаете.