Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

В тъмните му очи се беше появила светлина и сърцето на Теса запърха в гърдите й. През целия си живот бе обичала само двама мъже и никога не се бе надявала, че отново ще зърне лицето на когото и да било от тях.

— Ала ти го направи — прошепна тя. — И това е чудо. Помниш ли какво ти казах веднъж за чудесата?

При тези думи Джем се усмихна.

— Човек не бива да поставя чудесата под въпрос, нито пък да се оплаква, че не отговарят съвършено на неговите желания. Предполагам, че е така. Ще ми се да бях дошъл при теб по-рано. Ще ми се да бях онова момче, което обичаше преди толкова много време. Боя се, че годините са ме превърнали в друг човек.

Погледът на Теса обходи лицето му. В далечината чуваше бученето на автомобилите, но тук, на брега на реката, почти би могла да си представи, че отново е момиче, а въздухът е пълен с мъгла и пушек, и тракането на железницата…

— Годините промениха и мен — отвърна тя. — Станах майка и баба, видях как умират любими мои хора и на тяхно място се раждат други. Ти спомена теченията на света. Аз също ги видях. Ако все още бях момичето, което познаваше някога, никога не бих могла да изразя с думи какво изпитва сърцето ми с лекотата, с която го сторих току-що. Не бих могла да те помоля онова, което се каня да те помоля.

Джем вдигна ръка и докосна бузата й с длан. Теса видя надеждата, която бавно осветли лицето му.

— И какво е то?

— Ела с мен — рече тя. — Остани с мен. Бъди с мен. Виж всичко с мен. Пътувала съм по света и съм видяла много, ала все още има толкова непознати неща и не бих искала да ги видя с никого другиго повече, отколкото с теб. С теб бих отишла навсякъде, Джеймс Карстерс.

Палецът му се плъзна по извивката на скулата й и тя потрепери. Толкова отдавна никой не я бе гледал по този начин, сякаш бе най-прекрасното чудо на света. Знаеше, че и тя го гледа по същия начин.

— Струва ми се недействително — дрезгаво каза той. — Толкова дълго те обичах. Възможно ли е да е истина?

— Това е една от най-големите истини в живота ми — отвърна Теса. — Е, ще дойдеш ли с мен? Защото нямам търпение да споделя света с теб, Джем. Толкова много имаме да видим.

Не беше сигурна кой първи посегна към другия, знаеше само, че миг по-късно беше в обятията му, а той шептеше в косата й:

— Да, естествено, че да!

Потърси предпазливо устните й…

Теса почувства лекото му напрежение, товара на всички години, които бяха изминали от последната им целувка и тази. Вдигна ръка и като я сложи на тила му, го притегли към себе си, прошепвайки:

— „Bie zhao ji.“ — „Не се тревожи, не се тревожи.“ Целуна го по бузата, в ъгълчето на устните и най-сетне по устата. Допирът на устните им — страстен и великолепен и… О, ударите на сърцето му, вкусът на устата му, ритъмът на дъха му. Спомени замъглиха сетивата й — колко слаб бе той някога; усещането от лопатките на раменете му — остри като ножове под фините ленени ризи, които носеше тогава. Сега, когато го прегръщаше, усещаше твърди, здрави мускули, силния пулс на живота в тялото му, притиснато в нейното, мекия памук на пуловера му между пръстите й.

Теса си даваше сметка, че над малкото им кейче хората все още вървят по моста „Блекфрайърс“, че трафикът не спира и че минувачите вероятно ги зяпат, ала не я бе грижа. След като прекараш достатъчно години на този свят, научаваш кое е важно и кое — не. А това беше важно — Джем, забързаните удари на сърцето му, изяществото на нежните му ръце, плъзнали се, за да уловят лицето й, устните му — така меки до нейните, докато проследяваха очертанията им. Солидното му, топло, реално присъствие. За първи път от дълги години насам Теса почувства как сърцето й се разтваря и тя отново позна любовта не просто като спомен.

Не, последното, за което я беше грижа в този миг, бе дали хората зяпат момчето и момичето, които се целуваха край реката, докато Лондон, със своите квартали, кули, църкви, мостове и улици ги обгръщаше като спомена за далечен сън. И ако Темза, която течеше до тях, неотменна и сребърна на следобедната светлина, си спомняше една нощ много отдавна, когато ярката като шилинг луна, огряваше същото това момче и момиче, или пък камъните на моста „Блекфрайърс“, разпознали стъпките им, си помислиха: „Най-сетне Колелото направи пълен кръг“, те запазиха мълчание.

Също както в „Ангел с часовников механизъм“ и „Принц с часовников механизъм“, така и в „Принцеса с часовников механизъм“ Лондон и Уелс са — доколкото съм успяла да го постигна — смесица от реалното и измисленото, от общоизвестното и позабравеното. Домът на семейство Лайтууд в Чезуик е основан на „Чезуик Хаус“, който все още може да посетите. Що се отнася до къщата на номер 16 на „Чейни Уок“, където живее Улси Скот, по това време там са живеели Алджернон Чарлз Суинбърн, Данте Гейбриъл Росети и Джордж Мередит, които я наемали заедно. Също като Улси и те са били част от Естетическото движение, макар че за разлика от него, никой от тях не е бил (или не е било доказано, че е бил) върколак. „Сребърните стаи“ са основани на скандалните „Стаи Аргайл“.