Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

Пътят, отвеждащ от Шрусбъри до Уелшпул вече не беше същият, като онзи, по който той бе препускал като луд в отчаяния си, необмислен опит да я спаси от Мортмейн. Беше й оставил инструкции, подробности, описания на градове и на един листат дъб. Теса на няколко пъти бе минала нагоре-надолу по пътя в своя „Морис Майнър“, преди да го открие — дървото, което бе точно такова, каквото той го беше нарисувал в дневника, който й беше дал, с леко трепереща ръка, ала ясна памет.

Камата си беше там, между корените, които бяха израсли около дръжката. Беше се наложило да отреже някои от тях и да копае в пръстта и камъните с малката си лопатка, преди да успее да го освободи — оръжието на Джем, сега потъмняло от времето.

Беше го занесла на срещата им на моста тази година. Беше 1937 година и „Лондонският блиц“ 56 56 Продължителни стратегически бомбардировки над Великобритания, които Луфтвафе, германските военновъздушни сили извършват в началото на Втората световна война. — Бел.прев. все още не бе дошъл, за да сравни със земята сградите край катедралата „Сейнт Пол“, да посипе огън и жупел от небето и да опожари стените на града, който Теса обичаше. И все пак, над света вече беше надвиснала сянка, подозрение за приближаващия мрак.

— Избиват се едни други, отново и отново, а ние не можем да направим нищо — казала бе Теса, облегнала длани върху изтърканите камъни на парапета.

Мислеше си за Великата война 57 57 Така са наричали Първата световна война, преди избухването на Втората световна. — Бел.прев. , за безсмисленото прахосване на живот. Не беше една от войните на ловците на сенки, но демоните се раждаха от кръв и войни, а нефилимите отговаряха за това да не позволят на демоните да посеят още по-голяма разруха на земята.

— Не можем да ги спасим от самите тях — отвърнал бе Джем. Качулката му беше вдигната, ала силният вятър бе отметнал ръба й, разкривайки крайчеца на белязаната му буза.

— Наближава нещо. Ужас, който Мортмейн само би могъл да си представи. Усещам го в костите си.

— Никой не може да прочисти света от цялото зло, Теса.

А когато тя извади от джоба на палтото си камата, увита в коприна, макар и все още изцапана с пръст и кръвта на Уил, и му я подаде, той наведе глава и я притисна до себе си, привел рамене, сякаш за да защити раната, която някой му бе нанесъл право в сърцето.

— Уил искаше да я видиш — рече Теса. — Знам, че не можеш да я вземеш.

— Задръж я вместо мен. Може би някога ще дойде ден.

Теса не го попита какво има предвид, но задържа камата. Носеше я със себе си, докато прекосяваше Ламанша, напускайки Англия, а белите скали на Доувър се изгубваха в далечината. В Париж намери Магнус, който живееше в една мансарда и рисуваше, занимание, за което нямаше абсолютно никаква дарба. Беше я оставил да се наспи на един дюшек до прозореца, а когато тя се събуди, викайки името на Уил, дойде, миришещ на терпентин, и я прегърна.

— С първия винаги е най-трудно — каза магьосникът.

— Първия?

— Когато за първи път изгубиш някого, когото обичаш. След това става по-лесно.

Когато войната пристигна в Париж, те отидоха в Ню Йорк и Магнус отново я запозна с града, в който се бе родила — оживена, ярка, кипяща от живот столица, която тя едва разпознаваше, с улици, пълни с автомобили, и трамваи, които профучаваха върху издигнати платформи. Тази година не се видя с Джем, защото Луфтвафе бомбардираше Лондон и Джем бе преценил, че е прекалено опасно да се срещнат, ала през следващите години…

— Теса?

Сърцето й спря.

Заля я разтърсваща вълна от замайване и за миг тя се зачуди дали не полудява, дали след всички тези години минало и настояще не се бяха слели в спомените й, така че вече не можеше да ги различи. Защото гласът, който чу, не беше мекият, беззвучен, изпълващ ума й глас на брат Закарая. Онзи, който от сто и трийсет години насам отекваше в главата й веднъж годишно.

Това бе глас, извадил изведнъж спомени, които бяха изтънели от безбройните пъти, в които умът й се бе връщал към тях, като хартия, сгъвана и разгъвана твърде много пъти. Глас, събудил спомена за друга среща на този мост, за една нощ толкова отдавна, в която всичко бе черно и сребърно, а реката отминаваше забързано под краката й…

Сърцето й биеше така силно, сякаш щеше да изскочи от гърдите й. Много бавно тя се извърна от парапета. И очите й се разшириха.

Той стоеше на тротоара пред нея, срамежливо усмихнат и мушнал ръце в джобовете на чифт модерни дънки. Носеше син памучен пуловер, с навити до лактите ръкави. Плетеница от избелели белези покриваше ръцете му. Теса различи очертанията на руната за Безмълвие, която някога бе така отчетлива и черна върху кожата му, ала сега се бе превърнала в блед сребрист отпечатък.