Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

Уил отново потупа успокояващо Балиос и се надигна на колене, а после се изправи на крака. Борейки се с пристъпа на замайване, той докуцука до ръба на хребета и погледна надолу.

Под него се простираше малка долина, в която се гушеше миниатюрно каменно селце. Той откачи стилито от колана си и нарисува руна за виждане върху лявата си китка. С нейна помощ успя да различи, че селцето има площад и малка църква. Почти сигурно щеше да има и хан или друго място, където да може да се подслони за през нощта.

Цялото му сърце крещеше да продължи, да довърши започнатото — от целта му едва ли го деляха повече от двайсет мили — ала ако продължеше, не само щеше да убие коня си, но и когато пристигнеше в Кадер Идрис, нямаше да е в състояние да се бие с когото и да било. Обърна се към Балиос и с добре премерена смесица от увещания и шепи овес успя да го накара да се изправи. Взел юздите в ръка и примижал срещу залеза, той поведе жребеца към селото в подножието на хълма.

Столът, на който седеше Теса, имаше висока облегалка с дърворезба и масивни гвоздеи, чиито главички я убиваха. Върху широко писалище пред нея, в едната част на което бяха натрупани книги, имаше бели листове, мастилница и перо, а до хартията почиваше джобният часовник на Джон Шейд.

От двете й страни стоеше по един внушителен автоматон. Почти никакво усилие не беше положено, за да им се придаде човешки вид. Бяха почти триъгълни и от телата им стърчаха дебели ръце, които завършваха с наточени като бръсначи остриета. Създанията бяха достатъчно плашещи, но Теса неволно си помисли, че ако Уил беше тук, щеше да изкоментира, че приличат на репи и вероятно дори би съчинил песен за това.

— Вземи часовника — каза Мортмейн. — И се превъплъти.

Той седеше насреща й в стол като нейния, със същата висока, извита облегалка. Намираха се в друга пещерна стая, в която я бяха довели автоматони. Единствената светлина идваше от огромното огнище, достатъчно голямо, за да може в него да бъде опечена цяла крава. Лицето на Магистъра беше в сянка, пръстите му бяха сплетени под брадичката.

Теса вдигна часовника, тежък и хладен в ръцете й, и затвори очи.

Разполагаше единствено с думата на Мортмейн, че е изпратил уин фена, ала въпреки това му вярваше. В крайна сметка, защо да не го направи? Какво значение имаше за него дали Джем Карстерс ще живее малко по-дълго? Уин фенът беше просто средство, с което да я принуди да дойде при него и ето че тя беше тук, със или без уин фен.

Девойката го чу как изсъска през зъби и още по-здраво стисна часовника. Изведнъж той сякаш затуптя в ръката й, така както понякога правеше ангелът й с часовников механизъм, сякаш притежаваше свой собствен живот, заключен в него. Теса усети как ръката й подскочи и в следващия миг промяната вече я беше завладяла, без да се налага тя да я предизвиква, както ставаше обикновено. Ахна тихичко, почувствала как я помита като бурен вятър, повличайки я със себе си, и ето че Джон Шейд беше около нея, присъствието му — обгърнало нейното. Болка в ръката я накара да пусне часовника и той тупна на бюрото, но превъплъщаването вече не можеше да бъде спряно. Раменете й се разшириха под халата, пръстите й позеленяха, а после цветът плъзна и по останалата част от тялото й, като меден окис по бакър.

Тя вдигна рязко глава. Чувстваше тежест, сякаш я притискаше някакъв огромен товар. Сведе поглед надолу и видя, че има масивни мъжки ръце с тъмнозелена кожа и големи, извити длани. В гърдите й припламна паника — мъничка искрица насред необхватна бездна от мрак. Никога досега не се бе изгубвала така напълно в промяната.

Мортмейн се бе изправил в стола си и я гледаше втренчено; устните му бяха стиснати, очите му грееха със сурова, мрачна светлина.

— Татко — каза той.

Теса не отговори. Не беше в състояние да отговори. Гласът, който се надигна в нея, не беше нейният — бе този на Шейд.

— Моят принц с часовников механизъм — каза Шейд.

Светлината в очите на Мортмейн се усили и той се приведе напред, побутвайки нетърпеливо листовете към Теса.

— Татко, трябва ми помощта ти, и то бързо. Разполагам с Пиксис, както и със средство да го отворя. Имам телата на автоматоните. Липсва ми единствено магията, която ти създаде, магията за свързване. Напиши ми я и тогава ще разполагам и с последното късче от мозайката.

Искрицата паника в Теса се усилваше. Това не беше трогателна среща между баща и син. Имаше нещо, от което Мортмейн се нуждаеше, нещо, което искаше да получи от магьосника Джон Шейд. Тя започна да се съпротивлява, да се мъчи да се отскубне от промяната, но въпреки че Джон Шейд беше мъртъв, волята му стискаше нейната в стоманена хватка, задържайки я пленена в тялото му и подтиквайки я към действие. Ужасена, Теса видя как собствената й ръка се протяга към перото, потапя връхчето в мастилото и започва да пише.