Рик Риърдън: Знакът на Атина

Вместо това Арахна тропна сърдито и с осемте си крака.

— Аз не правя грешки!

— Грешката е мъничка — каза Анабет, — вероятно можеш да я оправиш. Не искам обаче да покажа дефектна творба на боговете. Виж сама и прецени. Ако можеш да го оправиш, ще го покажем на Олимпийците. Ще станеш най-известната тъкачка в историята. Вероятно ще уволнят музите и ще направят теб покровителка на изкуствата. Богиня Арахна… да, дори това не би ме изненадало.

— Богиня… — Дишането на Арахна се учести. — Да, да. Ще оправя проклетия дефект. — Тя навря главата си в тунела. — Къде е?

— Точно по средата — подкани я Анабет, — влез навътре. Дано не ти е малко тясно.

— Съвсем наред ми е! — излая Арахна и се натика вътре.

Търбухът на паяка се побра вътре, но, както се надяваше Анабет, едва-едва. Докато чудовището си проправяше път навътре, плетените нишки от паяжина се разшириха, за да я поберат. Арахна се навря цялата, чак до паяжинните си жлези.

— Няма никакъв дефект! — кресна тя.

— Нима? — попита Анабет. — Това е странно. Излез и ще погледна отново.

Настъпи моментът на истината. Арахна се заизвива в опит да излезе. Плетеният тунел се затегна около нея и я хвана в капан. Тя се опита да си провре път напред, но капанът се бе затегнал около търбуха й. Не можеше да мръдне ни напред, ни назад.

Анабет се страхуваше, че острите крака на паяка могат да пробият коприната. Те обаче бяха притиснати така силно около нея, че Арахна почти не можеше да ги придвижи.

— Какво става? — развика се тя. — Заклещих се!

— Ах — каза Анабет, — забравих да те предупредя. Този дизайн се нарича китайски капан. Макар варианта, който изтъка ти, да е малко голяма версия. Бих го кръстила паешки капан .

— Измяна! — Арахна започна да се гърчи и тресе, но капанът не я изпусна.

— Просто се борех да оцелея — поправи я Анабет. — Така или иначе, ти щеше да ме убиеш независимо от помощта ми, нали така?

— Естествено! Ти си дъщеря на Атина! — Внезапно капанът замръзна. — Исках да кажа, не, разбира се! Аз спазвам обещанията си!

— Сигурно. — Анабет отстъпи от плетения цилиндър, който отново започна да се тресе. — Обикновено тези капани се правят от плетен бамбук, но паяжината е дори по-добра. Ще те задържи в капан, твърде здрав, за да бъде скъсан. Дори за теб.

— Ахххх! — Арахна започна да се върти и тресе, но Анабет се дръпна от пътя й.

Дори със счупен глезен й бе лесно да избегне голям плетен капан за пръсти.

— Ще те унищожа! — закани се Арахна. — Искам да кажа… не, ще бъда много мила с теб, стига да ме пуснеш.

— Бих си спестила усилията, ако бях на твое място.

Анабет си пое дълбоко въздух и се отпусна за пръв път от часове.

— Сега ще извикам приятелите си.

— За да видят творбите ми, нали? — обади се обнадеждена Арахна.

Анабет огледа стаята. Трябваше да има начин да пусне съобщение по Ирида до Арго II . Имаше вода в бутилката си, но не знаеше как да създаде светлина и мъгла, за да оформи дъга в тъмната пещера?

Арахна отново започна да се търкаля.

— Ти ще извикаш приятелите си да ме убият! — изпищя тя. — Няма да умра! Не и по този начин!

— Успокой се — каза Анабет. — Няма да те убием. Трябва ни само статуята.

— Статуята?

— Ами да. — Анабет не трябваше да продължава, но страхът й се превърна в гняв и отвращение. — Знаеш ли коя е творбата, която ще покажа на боговете на Олимп? Няма да е твоя. Там е мястото на Атина Партенос. В централния парк на боговете.

— О, не! Това е отвратително!

— Няма да стане веднага — каза Анабет, — първо ще върнем статуята в Гърция. Едно пророчество ни каза, че с нея ще победим гигантите. А след това… е, не можем просто да го върнем в Партенона. Това ще повдигне прекалено много въпроси. Ще е на по-безопасно място на Олимп. Ще обедини децата на Атина и ще помири гърци и римляни. Благодаря ти, че я запази през всичките тези векове. Направи голяма услуга на Атина.

Арахна изпищя и подивя. От жлезите й изскочи паяжина, която се закачи за гоблен на далечната стена. Тя размърда търбуха си и скъса драперията. След това продължи да се търкаля и да стреля паяжини напосоки, като събаряше мангали с вълшебен огън и отчупваше парчета от пода.

Стаята се разклати. Гоблените пламнаха.

— Престани! — Анабет се опита да отскочи от пътя на паяжините. — Ще събориш цялата зала и ще убиеш и двете ни!

— По-добре от това да видя как печелиш! — кресна Арахна. — Деца! Помогнете ми!

Страхотно. Анабет се надяваше, че вълшебната аура на статуята ще държи малките паячета настрана. Арахна обаче продължи да ги вика за помощ. Анабет се замисли дали не трябва да убие жената паяк, за да я накара да млъкне. Сега това щеше да е лесна задача, въпреки че имаше само нож. Не искаше обаче да убива толкова беззащитно създание — дори това да бе Арахна.