Рик Риърдън: Знакът на Атина

Но Арахна не забеляза това. Тя продължи да си мърмори под нос, докато дърпаше още и още нишки паяжина и пресмяташе колко вплитания ще трябват за проекта.

Всеки път, когато се поколебаеше, Анабет я окуражаваше и й напомняше колко прекрасно биха изглеждали гоблените на планината Олимп.

Статуята стана толкова топла и светла, че Анабет видя още детайли от светилището — римската зидария, която вероятно някога е била бяла, тъмните кости от старите жертви на Арахна, които висяха от паяжината й, огромните нишки, които свързваха пода с тавана. Анабет видя колко крехки са мраморните плочи под краката й. Те бяха напукани като счупено огледало. Всеки път, когато Атина Партенос помръднеше, се появяваха нови пукнатини по пода. На някои места имаше ями, големи колкото отвори на канализация. На Анабет почти й се прииска отново да стане тъмно. Дори планът й да успееше и тя да победеше Арахна, не бе сигурна дали ще може да се измъкне жива от тази стая.

— Толкова много паяжина — промърмори Арахна, — с нея мога да направя двайсет гоблена…

— Продължавай — извика Анабет, — справяш се прекрасно!

Паякът продължи да работи. След време, което се стори на Анабет като цяла вечност, планината от паяжина се струпа в краката на богинята. Действително стените все още бяха покрити с паяжина, а нишките, които задържаха стаята цяла, не бяха докоснати. Атина Партенос обаче бе свободна.

Моля те, събуди се — помоли се Анабет на статуята. — Майко, помогни ми.

Нищо не се случи, но пукнатините сякаш се разпростряха още повече по пода. Според Арахна злите мисли на чудовищата разяждаха от векове основите на светилището. Ако това бе така, сега Атина Партенос щеше да привлече още по-голямо внимание от страна на изчадията в Тартара.

— Дизайнът — напомни Анабет. — Трябва да побързаш. — Тя вдигна компютърния екран така, че Арахна да може да го види, но паякът я скастри.

— Запомних го, дете. Имам око за детайлите.

— Разбира се. Но трябва да побързаш.

— Че защо?

— Ами… за да покажем творбите ти на целия свят!

— Хммм. Е, права си.

Арахна започна да тъче. Превръщането на нишките паяжина в плетени възли бе пипкава работа. Стаята се разклати. Пукнатините в краката на Анабет станаха по-широки.

Арахна с нищо не показа, че е забелязала това. Анабет се чудеше дали не може някак си да бутне паяка в ямата долу, но реши да не опитва. Нямаше достатъчно голяма дупка, а освен това дори подът да пропаднеше, Арахна вероятно щеше да увисне на паяжината си и да се измъкне. Вместо нея в бездната щяха да пропаднат Анабет и огромната статуя.

Бавно и полека Арахна завърши дългите плетки от паяжина. Умението й бе невероятно. Анабет не можеше да не се впечатли. Усети как я разяжда съмнение. Ами ако Арахна наистина бе по-добра тъкачка от Атина?

Въпросът обаче не бе в умението на Арахна. Тя бе наказана заради гордостта и грубостта си. Нямаше значение колко си невероятен. Не можеш просто така да обиждаш боговете. Олимпийците служеха за напомняне, че винаги има някой по-добър от теб, затова не бива да се възгордяваш.

И въпреки това… да бъдеш превърнат в безсмъртен чудовищен паяк, бе прекалено сурово наказание за едната надменност.

Арахна започна да работи дори по-бързо, вплитайки плетките в плат. Скоро структурата бе готова. В центъра на статуята имаше плетен цилиндър от паяжина, широк метър и половина и дълъг три метра. Повърхността му блестеше като черупка на морски охлюв, но Анабет не го сметна за красив. Той бе просто полезен капан. Щеше да бъде прекрасен, ако проработеше.

Арахна се обърна към нея с гладна усмивка.

— Готова съм! А сега си искам наградата! Докажи, че можеш да изпълниш обещанията си!

Анабет разгледа капана. Намръщи се, докато го обикаляше и изследваше плетката от всеки ъгъл. След това, като внимаваше за счупения си глезен, падна на ръце и колене и влезе вътре. Бе изчислила всичко наум. Ако бе сбъркала нещо, планът й щеше да се провали. Тя обаче се промъкна през плетения тунел, без да докосва страничните му стени. Паяжината бе лепкава, но не прекалено. Тя излезе от другата страна и поклати глава.

— Има дефект — каза тя.

— Какво? — кресна Арахна. — Невъзможно! Последвах инструкциите ти…

— Вътре в плетката има дефект — отвърна Анабет, — точно по средата. Влез и виж сама.

Пяна изби по устата на Арахна и Анабет реши, че е насилила късмета си, че паякът ще я убие. Че ще стане на поредната купчина кости в паяжината.