Рик Риърдън - Знакът на Атина

— Кракът ти — каза Пайпър и коленичи до увитата в полиетилен шина. — О, Анабет, какво се е случило?

Тя започна да разказва. В началото не бе лесно, но постепенно думите започнаха да излизат сами от устата й. Пърси не пусна ръката й, което я накара да се почувства малко по-уверена. Когато завърши, видя как приятелите й я зяпат.

— Богове на Олимп — каза Джейсън, — сторила си всичко това сама. И то със счупен глезен.

— Е, в началото не бях със счупен глезен.

— Накарала си Арахна да оплете сама капана си? — ухили се Пърси. — Знаех си, че си добра, но, в името на Хера… Анабет, ти успя. Направи това, което поколения деца на Атина не можаха. Намери свещената статуя!

Всички загледаха Атина Партенос.

— Какво да я правим? — попита Франк. — Огромна е.

— Ще трябва да я вземем със себе си в Гърция — отвърна Анабет. — Мощта й е огромна. Нещо в нея ще ни помогне да спрем гигантите.

— В злато и бяло е на гигантите гибелта — цитира пророчеството Хейзъл, — ще се спечели тя с мъка от коварна плетка. — Тя погледна възхитено към Анабет. — Затворът на Арахна. Ти я излъга да си го изплете.

С цената на много болка — помисли си Анабет.

Лио вдигна ръце и погледна към статуята през пръсти, все едно й взима мерки.

— Ще трябва малко да пренаредим нещата, но можем да я набутаме в конюшните. Ако се подава от края, можем да я увием с някакво знаме.

Анабет потрепера. Представи си как Атина Партенос стърчи от триремата с надпис на пиедестала, който гласи: „Случаен превоз“. След това си спомни останалите редове от пророчеството: Близнаците на ангела ще отнемат дъха, а в него е ключът към безкрая на смъртта .

— А с вас какво стана? — попита тя. — Какво се случи с гигантите?

Пърси й разказа за това как бяха спасили Нико, за появата на Бакхус, за битката с гигантите в Колизея. Нико не каза почти нищо. Приличаше на човек, изкарал шест седмици в пустиня. Пърси й обясни, че бяха намерили местонахождението на Портите на Смъртта и сега трябваше да ги затворят и от двете страни.

Въпреки слънцето, което се процеждаше отгоре, пещерата сякаш потъмня от новината на Пърси.

— Значи смъртната страна е в Епир — каза тя. — Това поне е място, което можем да стигнем.

— Но другата страна е в Тартара — направи гримаса Нико, — а това вече е проблем.

Думите му сякаш отекнаха в пещерата. От пропастта под тях нахлу студен въздух. Така Анабет разбра със сигурност, че ямата наистина стига до най-дълбокото място в Подземното царство.

Пърси също го усети. Той я дръпна още малко настрани от ръба на пропастта. От ръцете и краката й се влачеха нишки като сватбено було. Искаше й се кинжалът й да е в нея, за да се отърве от тях. Почти помоли Пърси да свърши това с Въртоп, но преди да успее, той каза:

— Бакхус ми каза, че моето приключение ще е по-трудно от очакваното. Не знам защо…

Стаята се разтърси. Статуята на Атина Партенос се килна на една страна. Главата й се закачи на една от поддържащите нишки на Арахна, но мраморната основа под пиедестала се разпадаше.

Анабет усети вълна от гадене. Ако статуята паднеше в ямата, целият й труд отиваше на вятъра. Подвигът им щеше да се провали.

— Хванете я! — извика тя.

Приятелите й я разбраха веднага.

— Занг! — извика Лио. — Ела с мен на руля веднага! Тренерът е останал там сам.

Франк веднага се превърна в огромен орел и двамата се извисиха към кораба.

Джейсън прегърна Пайпър и се обърна към Пърси.

— Връщам се веднага.

След това призова вятъра и се издигна във въздуха.

— Подът няма да издържи още дълго — предупреди ги Хейзъл, — трябва да се покатерим на стълбата.

Облаци прах и паяжини се издигаха от ямите на пода. Защитните нишки на Арахна се разтърсиха като огромни струни на китара и започнаха да се късат. Хейзъл се стрелна към края на въжената стълба и махна на Нико да я последва, но той не бе в състояние да тича.

Пърси стисна здраво ръката на Анабет.

— Всичко ще е наред — промърмори той.

Погледнаха нагоре и видяха как от Арго II се изстрелват въжета с куки, които захващат статуята. Едното се уви около шията на Атина като ласо. Лио започна да раздава заповеди, а Джейсън и Франк — да хвърчат наляво-надясно, за да закрепят въжетата.

Нико стигна края на стълбата, когато Анабет усети болка в ранения си крак. Тя изпъшка и се олюля.

— Какво става? — попита Пърси.

Опита се да тръгне към стълбата. Защо обаче вървеше назад? Краката й поддадоха и тя падна по очи.