Рик Риърдън: Знакът на Атина

— Глезенът й! — извика Хейзъл от стълбата. — Отрежи го! Веднага!

Но на Анабет й бе причерняло от болка. Да отрежат глезена й?

Пърси също не разбра думите на Хейзъл. Тогава нещо дръпна Анабет назад и я повлече към пропастта. Пърси се стрелна напред и я хвана за ръката, но инерцията повлече и него.

— Помогнете им! — извика Хейзъл.

Анабет видя как Нико тръгва към тях, а Хейзъл се опита да откачи кавалерийския си меч от въжената стълба. Останалите им приятели все още се суетяха около статуята.

Виковете на Хейзъл бяха заглушени от целия шум в пещерата.

Анабет изхлипа, когато удари ръба на пропастта. Краката й пропаднаха. Твърде късно разбра какво точно се случва. Бе оплетена в паяжината. Трябваше да я отреже веднага. Бе помислила, че това е остатъчна нишка и не бе забелязала, че кракът й е в капан, че е оплетен в паяжина, чийто друг край изчезва надолу в пропастта, свързан за нещо огромно и тежко.

Нещо, което я дърпаше към бездната.

— Не — каза Пърси, най-сетне разбрал какво става, — мечът ми…

Нямаше обаче начин да стигне Въртоп, без да пусне ръката на Анабет, а самата Анабет вече нямаше сили за нищо. Тя се претърколи от другия край на ръба. Пърси падна с нея.

Тялото й се удари в нещо. За миг Анабет изгуби съзнание от болката. Когато погледът й се проясни, видя, че е паднала и виси над бездънната яма. Пърси бе успял да се хване за една издатина на около четири метра под ръба на пропастта. Държеше се с една ръка, а с другата бе хванал Анабет за китката.

Тежестта върху крака й обаче бе твърде голяма.

— Няма да се измъкнеш — долетя глас отдолу. — Аз отивам в Тартара, а ти идваш с мен.

Анабет не бе сигурна дали наистина чува Арахна, или просто полудява.

Ямата се разтърси. Пърси бе единственото нещо, което я задържаше. Едва се държеше за издатината, не по-голяма от полица за книги.

Нико се приведе от ръба на пропастта и протегна ръка, за да им помогне, но бе прекалено далеч, за да може. Хейзъл крещеше на останалите, но те нямаше как да ги стигнат навреме, дори да ги чуеха.

Анабет чувстваше крака си така, сякаш ще се откъсне. От болка целият й свят почервеня. Силата на Подземното царство имаше собствена гравитация. Тя нямаше сили да се съпротивлява. Знаеше, че е потънала твърде дълбоко, за да бъде спасена.

— Пърси, пусни ме — изстена тя. — Не можеш да ме издърпаш.

Лицето му бе пребледняло от усилието. Прочете в погледа му, че ситуацията е безнадеждна.

— Никога — каза той, след което се обърна към Нико. — От другата страна, Нико! Ще се видим от другата страна! Разбираш ли!

Очите на Нико се изцъклиха.

— Но…

— Отведи ги там! — извика Пърси. — Обещай ми!

— Аз… обещавам.

В мрака под тях се разнесе зловещ кикот.

— Жертвоприношения. Хубави жертвоприношения за богинята.

Пърси стисна китката на Анабет още по-здраво. Лицето му бе изопнато и издраскано, а косата му бе цялата в паяжини. Въпреки това никога не й се бе струвал толкова хубав.

— Оставаме заедно — обеща й той, — никога повече няма да се разделим. Никога.

Чак сега Анабет разбра какво предстои. Еднопосочно пътуване. С тежко кацане.

— Винаги заедно — отвърна тя, — докато сме живи. — Чу как Нико и Хейзъл викат за помощ. Видя слънцето далеч, далеч над тях. Може би го виждаше за последно.

А след това Пърси пусна малката издатина и двамата с Анабет, хванати за ръка, паднаха във вечния мрак.

Лио все още бе в шок от станалото. Всичко се бе случило толкова бързо. Бяха закачили куките за Атина Партенос в момента, в който подът бе поддал, а последните останки от придържащите нишки на Арахна се бяха скъсали. Джейсън и Франк бяха полетели надолу, за да спасят останалите, но намериха само Нико и Хейзъл, които висяха на въжената стълба. Ямата към Тартара бе погребана под няколко тона асфалт. Лио бе измъкнал Арго II от пещерата, малко преди цялото място да се разпадне заедно с остатъка от паркинга.

Сега корабът бе кацнал на хълм, гледащ към града. Джейсън, Хейзъл и Франк се бяха върнали на мястото на катастрофата с надеждата да прокопаят тунел през останките и да намерят начин да спасят Пърси и Анабет. Бяха се върнали обезверени. Пещерата просто бе изчезнала. Навсякъде около разпадналия се паркинг имаше полиция и спасителни екипи.

Нито един смъртен не бе ранен, но италианците щяха месеци наред да се чудят как така в центъра на един паркинг се бе отворила яма, погълнала дузина прекрасни италиански автомобили.