Рик Риърдън - Знакът на Атина

— Представи си обаче колко сладко ще бъде отмъщението след толкова много векове.

— Ще бъде сладко, да. Смъртта ти ще е сладка за мен!

— Предполагам — почеса се по главата Анабет, — но пък ако ми позволиш да стана твой представител, мога да успея да вкарам творбите ти в Олимп. Ще уредя да направят изложба за другите богове. Докато майка ми се усети, вече ще е твърде късно. Олимпийците най-сетне ще разберат, че ти плетеш по-добре от нея.

— Призна го! — изкрещя Арахна. — Една дъщеря на Атина призна, че съм по-добра! О, каква музика за моите уши!

— Но това няма да ти помогне — напомни й Анабет. — Ако умра тук долу, ти ще си останеш в мрака. Гея ще унищожи боговете и те никога няма да разберат, че си по-добрата тъкачка.

Паякът изсъска.

Анабет се притесни, че майка й ще се появи от нищото и ще я прокълне по някакъв ужасен начин. Първият урок, който децата на Атина научаваха, бе, че мама е най-добра във всичко. Никога не бива дори да предполагаш нещо друго.

Нищо обаче не се случи. Може би Атина разбираше, че Анабет казва всичко това, за да спаси живота си. А може би бе толкова зле, разкъсвана от гръко-римската си природа, че дори не обръщаше внимание на случващото се.

— Тази работа няма да стане — изръмжа Арахна, — няма да го позволя.

— Ами… — размърда се Анабет в опит да намали тежестта върху пулсиращия си от болка глезен. В пода се появи нова пукнатина и тя отскочи назад.

— Внимавай! — кресна й Арахна. — Основите на това светилище се разпадат от векове!

Сърцето на Анабет прескочи удар.

— Разпадат се?

— Нямаш идея каква омраза кипи под нас — каза паякът. — Ужасните мисли на толкова много чудовища, които се опитват да достигнат Атина Партенос и да я унищожат. Паяжината ми е единственото нещо, което крепи това място, момиче! Една грешна стъпка и ще паднеш по целия път надолу до Тартара! И, повярвай ми, за разлика от Портите на Смъртта, това пътуване ще е еднопосочно и с тежко приземяване! Няма да ти позволя да умреш, преди да ми разкриеш своя план за творбите ми.

Анабет усети метален вкус в устата си. По целия път надолу до Тартара? Опита се да остане съсредоточена, но не бе лесно. Подът се пукаше и разпадаше. Каменна прах падаше в бездънната яма под него.

— Да, планът — каза Анабет. — Както казах, с удоволствие бих показала гоблените ти на Олимп. Бих ги окачила навсякъде. Така ще натриеш носа на Атина за вечни времена. Има обаче само един начин, по който това може да стане. И… не. Той е много труден. По-лесно ще е просто да ме убиеш.

— Не! — извика Арахна. — Това е неприемливо! Размислих! Смъртта ти няма да ми достави удоволствие! Искам да видя творбите си на Олимп! Какво трябва да направя!

— Не трябваше да казвам нищо — поклати глава Анабет. — Моля те, забрави това, което съм ти говорила. Блъсни ме в Тартара.

— Няма!

— Не бъди наивна. Убий ме!

— Отказвам да приемам заповеди от теб! Кажи ми какво трябва да сторя! Или… или…

— Ще ме убиеш?

— Да! Не! — Паякът се хвана за главата с предните си два крака. — Трябва да покажа творбите си на Олимп!

Анабет се опита да скрие вълнението си. Планът й бе проработил. Предстоеше й обаче най-трудната част. Да убеди Арахна да направи нещо невъзможно. Спомни си един добър съвет на Франк Занг. Обяснявай нещата простичко.

— Предполагам, че мога да използвам връзките си — призна тя.

— Аз съм царицата на връзките! — викна Арахна. — Аз съм паяк!

— Е, да, но за да успеем да покажем творбите ти на Олимп, ще ти трябва одобрение. Трябва да изпратим молба, да дадем мостра… имаш ли мостри?

— Мостри?

— Ох, забрави. Ще е важно да им покажем нещо, с което да ги изкушим. Тези гоблени са великолепни, но боговете ще искат нещо наистина специално. Нещо, което да демонстрира всестранността на таланта ти.

— Ти да не ме предизвикваш? — излая Арахна.

— Съвсем не — засмя се Анабет. — Как бих могла да се съревновавам с теб. Ти си прекалено добра. Не, състезанието трябва да е срещу теб самата. Трябва да докажеш, че наистина заслужаваш да имаш своя изложба на Олимп.

— Разбира се, че заслужавам!

— И аз мисля така, но не трябва да подценяваме молбата. Мисля си, че ще е доста трудно да убедим боговете. Сигурна ли си, че не искаш просто да ме убиеш?

— Престани да повтаряш това! — изпищя Арахна. — Какво трябва да направя?

— Ще ти покажа. — Анабет свали раницата си. Извади лаптопа на Дедал и го отвори. Логото „делта“ светна в тъмното.

— Какво е това? — попита Арахна. — Тъкачен стан?