Рик Риърдън - Знакът на Атина

Героите се събраха около руля. Джейсън превърза навехнатото рамо на Пайпър, докато Хейзъл хранеше Нико с амброзия на задната част на кораба. Синът на Хадес едвам вдигаше главата си. Гласът му бе толкова тих, че Хейзъл трябваше да се навежда всеки път, за да успее да го чуе.

Франк и Лио разказаха какво бе станало в стаята с Архимедовите сфери и за виденията, които Гея им бе показала в бронзовото огледало. Бързо решиха, че най-добрият начин да намерят Анабет е да последват загадъчния съвет, който Бакхус им бе дал — да намерят сградата „Емануел“, каквото и да бе това. Франк започна да пише на корабния компютър, докато Лио бясно натискаше контролите си и мърмореше:

— Сградата „Емануел“. Сградата „Емануел“!

Тренер Хедж се опита да помогне, докато се бореше с една разгъната наопаки карта на Рим.

Пърси коленичи до Джейсън и Пайпър.

— Как е рамото?

— Ще се оправи — усмихна се Пайпър. — И двамата се справихте блестящо.

Джейсън сръчка Пърси.

— С теб правим нелош отбор.

— Справихме се по-добре, отколкото в Канзас — съгласи се Пърси.

— Ето го! — извика Лио, като посочи към монитора си. — Франк, ти си невероятен! Поемаме курс!

— Просто прочетох името от екрана — изгърби се Франк. — Някакъв китайски турист го е отбелязал на Гугъл Мапс.

— Той чете китайски — ухили се Лио на останалите.

— Съвсем малко — отвърна Франк.

— Това е супер!

— Момчета — намеси се Хейзъл, — не искам да ви развалям удоволствието, но трябва да чуете това.

Тя помогна на Нико да се изправи. Той по принцип си беше блед, но сега кожата му бе бяла като мляко на прах. Тъмните му хлътнали очи напомниха на Пърси за снимки на освободени военнопленници, които беше виждал. Но Нико всъщност бе такъв, каза си Пърси.

— Благодаря — изграчи Нико. Очите му нервно се стрелнаха към групата. — Бях изгубил надежда.

През миналата седмица Пърси бе искал да каже няколко неща на Нико, но сега, когато го видя толкова тъжен и немощен, не можа да се ядоса.

— Знаел си за двата лагера — каза все пак той. — Можеше да ми кажеш кой съм на първия ден, в който пристигнах в лагер „Юпитер“, но не го направи.

Нико се облегна на релинга.

— Съжалявам, Пърси. Разбрах за съществуването на лагер „Юпитер“ миналата година. Баща ми ме отведе там, макар да не бях сигурен защо. Каза ми, че боговете от векове държат двата лагера разделени, че не трябва да издавам на никого какво съм видял. Че не му е дошло времето. Каза обаче, че за мен е важно да узная истината… — Той започна да кашля и се преви надве. Хейзъл го хвана за раменете, докато той не събра сили да се изправи отново. — Мислех, че е заради Хейзъл — продължи Нико. — Трябваше да я отведа на безопасно място. Сега обаче смятам, че ми е показал двата лагера, за да разбера колко важен е подвигът ви. За да потърся Портите на Смъртта.

Въздухът се наелектризира. Буквално — от Джейсън изскочиха искрици.

— Намери ли ги? — попита Пърси.

Нико кимна в отговор.

— Бях глупак. Смятах, че мога да ходя където си поискам в Подземното царство, и попаднах право в капана на Гея. Със същия успех можех да се опитам да избягам от черна дупка.

— Черна дупка? — задъвка Франк устната си. — За каква черна дупка става въпрос?

Нико понечи да отвори уста, но каквото и да искаше да каже, явно бе прекалено ужасно. Той се обърна към Хейзъл. Тя постави ръка върху тази на брат си.

— Нико ми каза, че Портите на Смъртта имат две страни. Едната е в света на смъртните, а другата в Подземното царство. Смъртната част е в Гърция и се охранява от силите на Гея. От там те измъкнали Нико и го отвели в Рим.

Пайпър явно бе доста нервна, тъй като от корнукопията й изскочи един чийзбургер.

— А къде точно в Гърция?

— В Дома на Хадес — пое си треперливо дъх Нико. — Това е подземен храм в Епир. Мога да ви го посоча на картата. Така или иначе, проблемът не е в смъртната страна на Портите. Проблемът е в тази откъм Подземното царство. Портите на Смъртта са в… в…

Пърси усети как кръвта му се смразява. Черна дупка. Място в Подземното царство, от което дори Нико ди Анджело не може да избяга. Как не се бе сетил? Бе заставал до ръба на това място.

Все още сънуваше кошмари с него.

— В Тартара — предположи той, — най-дълбоката част от Подземното царство.

— Те ме вкараха там, Пърси — разтрепери се Нико, — не знаеш какви неща видях…

Хейзъл прехапа устни.

— Никой смъртен не е слизал в Тартара — обясни тя. — Или поне никой, който се е върнал жив. Това е най-строго пазеният затвор на Хадес, където се оковани старите титани и другите врагове на боговете. Където отиват всички чудовища, загинали на земята. Там е… всъщност никой не знае какво точно има там. — Очите й се спряха на брат й. Нямаше нужда да довършва мисълта си: Никой освен Нико.