Рик Риърдън - Знакът на Атина

Тълпата завика одобрително, но Пърси подозираше, че Ефиалт е само зашеметен. Имаха не повече от няколко секунди.

— Хей, Отис — извика той. — „Лешникотрошачката“ е пълна скука!

— Ах, вие! — Отис взе копието си и го хвърли към тях, но бе прекалено ядосан, за да се прицели точно.

Джейсън отби летящото оръжие над главата на Пърси и то падна в езерото. Двамата отстъпиха назад към водата, като не спираха да обиждат балетните умения на гиганта. Това бе малко трудно, тъй като Пърси не разбираше нищо от балет.

Отис тръгна към тях с голи ръце, след което осъзна, че: а) е без оръжие и б) не е добра идея да се биеш със син на Посейдон в близост до голям воден басейн. Опита се да спре, но твърде късно. Героите минаха от двете му страни, а Джейсън призова силата на вятъра, използвайки инерцията на гиганта, за да го събори във водата.

Пърси и Джейсън нападнаха като един, докато Отис се опитваше да се изправи. Те скочиха към гиганта и стовариха мечовете си върху главата му. Бедното създание дори не успя да направи пирует. Избухна във водата и я покри с прах като от огромен пакет сухо мляко.

Пърси призова водовъртеж в езерото. Есенцията на Отис се опита да се възстанови, но когато главата му изскочи над водата, Джейсън призова мълния и отново го направи на прах.

Всичко вървеше като по мед и масло, но нямаше да могат да удържат Отис вечно. Пърси вече бе уморен от битката си под земята. Стомахът още го болеше. Чувстваше как силите му се изчерпват.

А им оставаше още един гигант.

Сякаш по сигнал пластмасовата планина изригна. Ефиалт се надигна, ревейки от ярост като звяр. Пърси и Джейсън изчакаха той да се затътри към тях с копие в ръка. Очевидно престоят под планината му бе дал нови сили. Очите му блестяха заканително, а следобедното слънце се отразяваше в сплетената му с монети коса. Дори змийските крака изглеждаха ядосани. Бяха оголили зъби и съскаха заплашително.

Джейсън призова мълния, но Ефиалт я отблъсна с копието си към една нещастна пластмасова крава, която се стопи. След това изблъска една каменна колона от пътя си, все едно бе от лего.

Пърси се опита да запази водовъртежа. Не искаше Отис да се върне в битката, но когато Ефиалт приближи, бе принуден да се съсредоточи върху него.

Посрещна атаката на гиганта заедно с Джейсън. Двамата скочиха около Ефиалт и започнаха да го мушкат. Остриетата от бронз и злато се замъглиха от бързината на движенията им, но гигантът отби всеки удар.

— Няма да се предам! — изрева Ефиалт. — Успяхте да провалите представлението ми, но Гея ще унищожи целия свят!

Пърси разсече копието му, но Ефиалт дори не се впечатли. Гигантът замахна с тъпия край и го събори. Момчето падна тежко върху ръката с меча си и изпусна Въртоп.

Джейсън се опита да си спечели преимущество. Той приближи гиганта и понечи да го намушка в гърдите, но Ефиалт успя да отбие удара. Той опря върха на копието си в Джейсън и направи тениската му на елек. Момчето се олюля и се загледа в струята кръв, която потече от гърдите му.

Пайпър извика от балкона на императора, но ревът на тълпата заглуши гласа й. Бакхус ги погледна със зловеща усмивка, докато дъвчеше зрънчо.

Ефиалт се извиси над Пърси и Джейсън, а двете части на счупеното му копие надвиснаха над главите им. Ръката на Пърси изтръпна. Гладиусът на Джейсън бе паднал на арената.

Планът им се бе провалил.

Пърси погледна към Бакхус, готов за последна обида към безполезния бог на Виното, когато в небето над Колизея се появи огромна овална фигура, която се спусна с мълниеносна бързина към тях.

Отис се опита да изреве от езерото, но лицето му се бе образувало само наполовина и той успя само да извика:

— Ъ-ъ… муууу!

— Не се бой, братко! — каза му Ефиалт, без да изпуска героите от очи. — Ще ги накарам да страдат!

Арго II се извъртя във въздуха и избълва зелен огън от балистите си.

— Всъщност — каза Пърси — трябва да погледнеш зад себе си.

Той и Джейсън се отдръпнаха встрани, докато Ефиалт се обръщаше с вик на изненада. Пърси скочи в един ров в момента, в който експлозията разтърси Колизея. Когато се изкатери обратно, Арго II се готвеше да кацне. Джейсън също подаде глава изпод импровизирания си навес — един пластмасов кон.

Ефиалт лежеше овъглен и пъшкащ на арената. Пясъкът около него бе станал на стъкло от гръцкия огън. Отис пляскаше във водата в опит да се възстанови, но от ръцете надолу приличаше на изгорена зърнена закуска.

Пърси се олюля до Джейсън и го потупа по рамото. Призрачната тълпа стана на крака, когато Арго II спусна колесник за кацане. Лио бе застанал на руля, а Хейзъл и Франк се бяха ухилили до него. Тренер Хедж затанцува на платформата за стрелба, размаха юмрук във въздуха и извика: