Рик Риърдън - Знакът на Атина

— За това става дума!

Пърси се обърна към балкона на императора.

— Е? — извика той на Бакхус, — надявам се това да те е развеселило, алкохолен…

— Няма нужда от комплименти. — Внезапно богът се появи точно до тях на арената. Той изтупа няколко пръчки зрънчо от пурпурната си роба. — Реших, че сте достойни мои партньори в боя.

— Партньори? — изръмжа Джейсън. — Та вие не направихте нищо!

Бакхус застана до брега на езерцето. Водата незабавно пресъхна, а на дъното остана една купчинка кал, над която бе главата на Отис. Бакхус слезе бавно до дъното и погледна към тълпата, след което надигна жезъла си. Духовете задюдюкаха и свалиха палци надолу.

Пърси не бе сигурен дали това означава, че искат смърт, или пощада. Бе чувал и двете теории.

Бакхус избра по-забавната опция и тресна Отис с шишарка по главата. Гигантската купчина Отисова закуска се разпадна напълно.

Тълпата подивя. Бакхус излезе от езерото и застана до Ефиалт, който все още лежеше проснат и изпечен.

Бакхус отново надигна жезъла си.

— НАПРАВИ ГО! — изрева тълпата.

— НЕ ГО ПРАВИ! — зави Ефиалт.

Бакхус чукна гиганта по носа и Ефиалт се разпадна на шепа пепел.

Призраците завикаха одобрително и захвърляха конфети, докато Бакхус обикаляше стадиона, вдигнал ръце и наслаждаващ се на обожанието им. Той се ухили тържествено на героите и заяви:

— Ето това, приятели, е представление! Разбира се, че направих нещо. Та аз убих двамата гиганти!

Докато приятелите на Пърси слизаха от кораба, тълпата призраци проблясна и изчезна. Пайпър и Нико слязоха от балкона на императора и магическите декори на Колизея се разпаднаха в мъгла. Подът на арената остана здрав, но стадионът изглеждаше отново така, сякаш от векове наред никой не се е борил на него. Най-малко пък гиганти.

— Мдаа — каза Бакхус, — това беше забавно. Имате разрешението ми да продължите своето пътуване.

— Разрешението ти? — изръмжа Пърси.

— О, да — повдигна вежди Бакхус. — Макар че твоето пътуване ще се окаже малко по-трудно от очакваното, сине на Нептун.

— Посейдон — поправи го автоматично Пърси. — И какво имаш предвид?

— Пробвайте паркинга зад сградата „Емануел“ — каза Бакхус. — Добро място за пробив. А сега довиждане, скъпи приятели. О, и късмет с остатъка от мисията ви. — Богът изчезна в облак мъгла, която ухаеше на гроздов сок.

Джейсън изтича да посрещне Пайпър и Нико. Тренер Хедж с тропот дотърча до Пърси. Хейзъл, Франк и Лио бяха зад него.

— Това Дионис ли беше? — попита Хедж. — Обожавам този тип!

— Вие сте живи! — викна Пърси на останалите. — Гигантите казаха, че сте в плен. Какво се случи?

— С поредния си блестящ план Лио Валдес отново спаси всички — сви рамене Лио. — Ще се изненадаш от това какво може да се направи с една Архимедова сфера, момиче, което се ориентира под земята, и невестулка.

— Аз бях невестулката — поясни мрачно Франк.

— В общи линии — обясни Лио, — активирах един хидравличен винт с едно архимедово устройство, което ще бъде страхотно, щом го инсталирам на кораба, гарантирам ви. Хейзъл усети откъде ще е най-лесно да си пробием път до повърхността. Направихме тунел, достатъчно голям за една невестулка. Франк се покатери заедно с обикновен предавател, който сглобих набързо. След това трябваше само да хакнем любимия сателитен канал на тренер Хедж и да му кажем да дойде с кораба да ни спаси. След като ни измъкна, бе лесно да ви намерим с това божествено шоу над Колизея.

Пърси разбра около десет процента от историята на Лио, но реши, че това му е достатъчно предвид другия въпрос, който го измъчваше.

— Къде е Анабет?

— За това… — направи гримаса Лио. — Мислим, че все още е в беда. Ранена е, със счупен крак. Поне според видението, което ни показа Гея. Следваща ни задача е спасяването на Анабет.

Допреди две секунди Пърси бе готов да припадне, но сега почувства нов прилив на адреналин в тялото си. Идеше му да удуши Лио и да попита защо първо не са спасили Анабет, но реши, че това може да прозвучи леко неблагодарно.

— Разкажи ми за видението — каза той, — разкажи ми всичко.

Подът се разтърси. Дървените дъски започнаха да изчезват и надолу по хипогеума заваля пясък.

— Нека първо се качим на борда — каза Хейзъл, — докато все още можем.

Отплаваха от Колизея и се насочиха на юг, летейки над покривите на Рим. Навсякъде около Колизея трафикът бе спрял. Беше се събрала тълпа от смъртни, които вероятно се чудеха какви са били тайнствените светлини и звуци, дошли от руините. Пърси видя, че нито един от грандиозните планове за разрушение на гигантите не се е осъществил. Градът изглеждаше точно като преди. Никой не забелязваше и гръцката трирема, носеща се в небето.