Рик Риърдън - Знакът на Атина

— В известна степен — отвърна Анабет. — В него има идеи за тъкане. Вътре е диаграмата на предмета, който трябва да изтъчеш.

Пръстите й потрепериха над клавиатурата. Арахна се спусна така, че да надникне точно над рамото на Анабет. Момичето не можеше да не мисли за това колко лесно тези мандибули можеха да потънат във врата й.

Тя отвори програмата с триизмерни макети. Последният дизайн все още бе там — ключът към плана на Анабет, вдъхновен от най-необичайната муза в историята, Франк Занг.

Анабет направи някои бързи сметки наум. Увеличи размерите на модела, след което показа на Арахна как може да бъде създаден — с вплетени нишки, образуващи дълъг цилиндър.

Златистата светлина от екрана огря лицето на паяка.

— Това ли искаш да направя? Че това е едно нищо! То е малко и просто!

— Реалният размер трябва да е много по-голям — предупреди я Анабет. — Виждаш ли тези изчисления? Трябва да е голямо, за да впечатли боговете. Може да изглежда просто, но структурата има невероятни свойства. Твоята паяжина би била перфектният материал — тя е мека и еластична, но в същото време е и твърда като стомана.

— Разбирам — намръщи се Арахна, — това обаче дори не е гоблен.

— Точно затова е предизвикателство. То не е по специалността ти. Боговете обаче търсят точно такава абстрактна скулптура. Тя ще застане в коридора на олимпийската тронна зала, така че всеки посетител ще я види. Името ти ще бъде увековечено!

Арахна изсумтя недоволно. Анабет разбра, че идеята не й допада. Студена пот изби по ръцете й.

— Това ще отнеме огромно количество паяжина — оплака се паякът. — Повече, отколкото мога да произведа за цяла година.

Анабет се надяваше да чуе точно това. Тя бе изчислила размера и масата и на дизайна, и на паяка.

— Ще трябва да развиеш статуята — каза тя. — Да използваш паяжината около нея с нова цел.

Арахна понечи да възрази, но Анабет махна с ръка към Атина Партенос, все едно става дума за нещо съвсем безполезно.

— Кое е по-важно? Да държиш тази стара статуя оплетена, или да се докажеш като най-добрата тъкачка в историята? Разбира се, трябва да си много внимателна. Ще трябва да оставиш достатъчно паяжина, така че залата да оцелее. Ако смяташ, че е твърде трудно…

— Да съм казвала подобно нещо?

— Не, но… Атина каза, че никой тъкач не може да изплете подобно нещо, дори тя самата. Ако не мислиш, че ще успееш…

— Атина е казала такова нещо?

— Ами да.

— Пълни глупости! Мога да го направя!

— Страхотно! Трябва обаче да почнеш веднага, защото Олимпийците могат да изберат друг художник за украсата на дома си.

— Момиченце — изръмжа Арахна, — ако нещо ме лъжеш…

— Е, нали съм тук като заложница? — напомни й Анабет. — Не мога да избягам. Щом привършиш скулптурата, ще видиш, че това е най-великото нещо, което си създавала. Ако пък не е, ще умра с удоволствие.

Арахна се поколеба. Кривите й крака бяха толкова близо… можеха да промушат Анабет с едно движение.

— Хубаво — каза паякът, — едно последно предизвикателство. Срещу мен самата!

Арахна се изкачи по паяжината си и започна да развива Атина Партенос.

Анабет изгуби представа за времето. Чувстваше, че амброзията, която бе яла по-рано, започва да възстановява крака й, но все още я болеше толкова силно, че имаше неприятно усещане чак във врата си. Малки паяци се бяха спотаили в сенките по стените, сякаш очакваха нарежданията на своята господарка. Хиляди от тях шаваха под гоблените и така изтъканите сцени изглеждаха като разлюлени от вятър.

Анабет седна на разпадащия се под и се опита да запази силата си. Докато Арахна не гледаше, тя се опита да се свърже с приятелите си чрез лаптопа на Дедал, но, естествено, нямаше късмет. Не й остана никакъв избор, освен да гледа с удивление и ужас как Арахна работи с осемте си крака, движейки се с хипнотична скорост, докато развива нишките паяжина от статуята.

Със златните си дрехи и бляскаво лице от слонова кост Атина Партенос бе дори по-страшна от Арахна. Тя я гледаше сурово, все едно искаше да каже: „Донеси ми нещо вкусно, или…“. Анабет можеше да си се представи като древна гъркиня, която влиза в Партенона и вижда масивната богиня, подпряна на своите щит, копие и змия, хванала с една ръка Нике, крилатата богиня на Победата. Това щеше да е достатъчно, за да накара всеки смъртен да се поклони.

Освен това статуята излъчваше сила. Въздухът около Атина се затопли, докато богинята бавно се разкриваше. Мраморната й кожа заблестя. По-малките паяци в стаята се изнервиха и се отдръпнаха в коридора. Анабет предположи, че паяжините на Арахна някакси прикриват и отслабват силите на статуята. Сега, когато бе освободена, Атина Партенос изпълни помещението с магическата си енергия. Векове на молитви и жертвоприношения бяха дали сила на присъствието й. Статуята бе просмукана с мощта на богинята.