Антъни Райън - Огнената кралица

— Кирал каза, че си се опитал да я спасиш — каза той. — Императрицата.

— Някога си проправихме път с убийства през цяла една империя и убихме един крал — отвърна Френтис. — И въпреки това аз бях спасен. Защо не и тя?

— Тя беше чудовище. Брат Холун пресметна, че близо половин милион души са умрели по нейна заповед.

— Тя беше каквато са я направили. — Ръката му посегна към ризата да опипа белезите, които вече не съществуваха. — Също като мен. В сърцето си знам, че би могла да стане… по-добра.

Усмихна се невесело и двамата се прегърнаха.

— Поздрави сестра си от мен — каза Френтис, като се отдръпна и стъпи на трапа, където спря отново. — Сънищата още ме навестяват, братко. Не всяка нощ, но през повечето. Тя идва при мен и намирам, че сега е по-лесна за понасяне.

Усмихна се пак и се качи на кораба. Последната хрътка на Вярата заподскача въодушевено да оближе лицето му, щом стъпи на палубата, а после той се скри от поглед.

Кралицата беше настанила двора си в имението, принадлежало по-рано на съветник Арклев, голяма къща с обширни градини, оградени с висока стена, и просторна зала за аудиенции. Цяла армия чиновници се трудеше в множеството стаи на къщата, за да се справи с изобилието от кореспонденция, генерирано от една империя, която сега се бе оказала част от Кралството. Проблемите бяха много и разнообразни, от глад на юг до декларации за отцепване на изток, където все още имаше останали някакви волариански военни сили, явно благодарение на прагматичността на провинциалния губернатор, който беше отвел силите си на продължителни маневри и по този начин бе избегнал имперските пратеници, носещи смъртната му присъда.

През седмиците след падането на града кралицата се беше сблъскала с непрестанен поток от молители, отначало десетки, а после и стотици. Различни бунтовнически групи търсеха признание, представители на по-кротките градове искаха защита от не толкова кротките си съседи, но преобладаваха най-вече търговците, дошли с щедри оферти за изключителни търговски права.

Вейлин беше посрещнат на входа на залата от лейди Лиеза, спасена от арената и издигната до придворна дама благодарение на уменията си да се оправя с кореспонденцията, да не говорим за дълбоките ѝ познания относно различните закони и обичаи в новозавладените земи.

— Кралицата нареди да влезете веднага, милорд — каза Лиеза.

— Колко са днес? — попита той, докато тя даваше знак на стражите да отворят вратата.

Лиеза се усмихна напрегнато.

— Само един.

Когато влезе, кралицата говореше и в тона ѝ имаше изненадващ гняв.

— И твоята императрица очаква от мен просто да се съглася на това без преговори?

Лорд Верниерс изглеждаше състарен, откакто Вейлин го беше видял за последно, макар че стоеше малко по-изправен и не реагираше на гнева на кралицата.

— Тя ви оказва любезността да ви уведоми за действията си, ваше величество — каза той. — И не вижда място за конфликт по този въпрос.

При влизането на Вейлин Верниерс млъкна и го поздрави с лек поклон.

— Лорд Вейлин — каза кралицата. — Изглежда, лорд Верниерс се е издигнал, след като ни напусна. Разрешете да ви представя алпиранския посланик в Обединеното кралство.

— Поздравления, милорд — каза Вейлин на Верниерс и отвърна на поклона му.

— Той идва да ми каже, че един от собствените ми градове сега е в ръцете на неговата императрица — продължи кралицата.

— Верел е бил алпирански град много преди да е съществувала Воларианската империя, ваше величество — отвърна Верниерс. — И трябва да изтъкна, че беше завзет още докато вашата война продължаваше. Това всъщност бяха съюзнически действия.

— Една съюзница би пратила флотата си в Канала и би ни помогнала да превземем този град, а не да краде друг. — Лирна стана от трона си и пристъпи към Верниерс със сковано от гняв лице. — Твоята императрица има ли представа каква армия командвам в момента? Или що за меч размахвам? Аз завладях една империя само за няколко месеца. Стига да искам, бих могла да покоря света.

— Ваше величество… — започна Вейлин, но тя му махна да мълчи, изсумтя недоволно и заяви:

— Лорд Верниерс, намирам, че ще е по-добре да се върнете утре, когато настроението ми ще е по-подходящо за дипломация. Лорд Вейлин, вие останете. Имаме да обсъдим някои военни въпроси.

Вейлин докосна ръкава на Верниерс, когато той се поклони и тръгна към вратата.

— Воларианката?

Верниерс отстъпи крачка назад и отвърна с непроменена физиономия: