Антъни Райън - Огнената кралица

Всеки, който бъде открит да разпространява лъжата, че човешкият живот може да бъде удължаван чрез скверната практика на пиене на кръв на Надарени, подлежи на незабавен арест и наказанието му ще бъде определено по волята на кралицата. Всякакви писания, съдържащи споменатата лъжа, подлежат на незабавно изземане и унищожение.

Записките на Верниерс

Въпреки дебелите си пръсти Раулен имаше чудесен плавен почерк, който можеше да се мери с този на всеки писар. Читателският му глас също беше изкусен и той рецитираше наскоро продиктуваните ми думи с равен тон, без да се запъва.

— „… и стана тъй, че кралица Лирна Ал Ниерен стъпи отново на обичната си родна земя — прочете той. — И ужасно щеше да бъде нейното отмъщение.“

— Много добре, Раулен — казах. — Мисля, че стига толкова за днес.

— Благодаря ви, милорд. — Той стана от стола и се отправи към вратата на килията. — Значи утре по същото време.

— Утре започва процесът ми — напомних му.

— Да — въздъхна той, спря до вратата и се насили да се усмихне. — Без съмнение този велик труд ще бъде завършен, когато се докаже невинността ви.

— Без съмнение. — Върнах му усмивката, благодарен за лъжата му.

— Даже тъмничарите ти са учени — отбеляза Форнела, след като тежката врата се затръшна и останахме сами. Седеше на тясната си койка, заобиколена от купчини листове. Тъй като нямаше с какво друго да запълва дългите месеци на съвместното ни затворничество, се беше заела да преведе ръкописа ми на волариански, макар отлично да съзнаваше, че той най-вероятно ще остане недовършен.

Погледът ми се плъзна по вече почти изцяло бялата ѝ коса, вързана на стегнат кок. През последните седмици кожата на лицето и ръцете ѝ се беше покрила с кафеникави петна, а бръчките около очите ѝ се задълбочаваха все повече, макар че тя понасяше всичко това, без да се оплаква. Въпреки множеството съобщения, които молех Раулен да предаде на всеки имперски чиновник, за който се сетех, нито веднъж не я бяха пуснали да излезе от килията, за да огласи носеното от нея предупреждение. Пътешествието ни се оказа пълен провал и изглеждаше, че сега оцеляването на тази империя зависи изцяло от отмъстителните замисли на кралица Лирна. Знаех, че това е абсурдна надежда. Въпреки целия ѝ ум и военната хитрост на Ал Сорна Воларианската империя беше чудовищна. „Нужна е империя, за да унищожи империя“, помислих си и посегнах за перо и лист, за да го запиша.

— Нещо, което да добавиш към защитата си, надявам се — рече Форнела, като вдигна очи от работата си.

— Нямам никаква защита освен истината. А сега тя с нищо няма да ми помогне. — Императрицата, с цялата си мъдрост и благосклонност, беше пратила цели шестима адвокати, които да ме представляват на процеса. Всички до един опитни прависти с безупречна репутация и, както виждах ясно по лицата им, без никаква надежда или очакване да ми осигурят оправдателна присъда. Бях ги изслушал учтиво, преди да ги освободя от задълженията им, като заявих, че ще се защитавам сам, за тяхно явно облекчение.