Касандра Клеър: Град от кости

— Така — каза момчето. — Има ли и други с теб?

Усещаше как кръвта пулсира под твърде стегнатия метал и кара китките му да изтръпнат.

— Какви други?

— Хайде сега. — Момчето вдигна ръце, при което тъмните му ръкави се смъкнаха надолу и така разкриха руните, прогорени по китките, опакото на ръцете и дланите му. — Знаеш кой съм.

Навътре в черепа на завързания, вторият ред зъби започнаха да скърцат.

— Ловец на сенки — изсъска демонът.

Момчето се ухили широко.

— Хванах те! — каза то.

Клеъри открехна вратата на складовото помещение и влезе. В първия момент тя си помисли, че вътре няма никого. През прозорците, които бяха нависоко и с решетки, се процеждаше само шумът от улицата, клаксоните на колите и свистящите спирачки. Помещението миришеше на застояла боя, а подът беше покрит с дебел слой прах, в който имаше следи от стъпки.

Тук няма никой , установи тя, докато се оглеждаше в безпорядъка. В помещението беше хладно, въпреки августовската жега навън. Гърбът й лепнеше от студена пот. Тя пристъпи напред, като се спъна в жиците. Наведе се, за да освободи глезените си от кабелите и чу гласове. Смях на момиче и смъмряне от момче. Когато се изправи, тя ги видя.

Те сякаш бяха изскочили от нищото, ей така, между две премигвания с очи. Там беше момичето с дългата бяла рокля и черната коса, която се разстилаше по гърба й като сноп морски водорасли. С нея бяха и двете момчета — високото с черна като нейната коса и по-ниското, русото, чиято коса блестеше като месинг на мъждивата светлина, процеждаща се през прозореца отгоре. Русият стоеше с ръце в джобовете, с лице към пънкарчето със синята коса, което бе завързано за колоната с нещо приличащо на струна от пиано, ръцете му бяха извити назад, а краката му овързани около глезените. Лицето му беше изопнато от болка и уплаха.

С разтуптяно сърце Клеъри се промъкна зад най-близката бетонна колона и надникна иззад нея. Тя видя как русото момче снове напред-назад със скръстени на гърдите си ръце.

— Виж — каза той. — Само не ми казвай, че с теб няма никой от вашите.

Вашите? Клеъри недоумяваше за какво говори. Сигурно бе станала свидетел на нещо като гангстерска война.

— Не знам за какво говориш — каза момчето със сините коси. Звучеше измъчено, но грубо.

— Той говори за другите демони — рече тъмнокосото момче, което всъщност проговаряше за първи път. — Знаеш какво е това демон, нали?

Момчето, вързано за колоната, извърна лице, устните му се движеха.

— Демони — каза натъртено русият, като изписа с пръст думата във въздуха. — В контекста на религията това са обитатели на ада, слуги на Сатаната, но според Клейвът, това е всеки зъл и отмъстителен дух или сила, чийто произход не е от нашето измерение…

— Достатъчно, Джейс — каза момичето.

— Изабел е права — съгласи се момчето с анорака. — Тук няма нужда от уроци по семантика… или демонология.

Тези са откачили , помисли си Клеъри. Тотално откачили. Демони? Друго измерение? И за какъв ад става въпрос?

Джейс вдигна глава и се усмихна. Имаше нещо свирепо в жеста му, нещо, което напомни на Клеъри за документалните филми по „Дискавъри“, начина, по който големите котки — вдигат главите си и душат въздуха за плячка.

— Изабел и Алек мислят, че говоря твърде много — каза той заговорнически. — Ти също ли мислиш, че говоря много?

Момчето със синята коса не отговори. Устните му продължаваха да се движат.

— Мога да ти издам една информация — каза той. — Знам къде е Валънтайн.

Джейс хвърли поглед към Алек, който сви рамене.

— Валънтайн е под земята — каза той. — Този май нещо ни будалка.

Изабел отметна косите си.

— Убий го, Джейс — каза тя. — Той няма да ни каже нищо.

Джейс вдигна ръка и Клеъри видя как ножът, който той носеше, проблесна с матова светлина. Беше почти прозрачен, чист като кристал, остър като парче стъкло.

Вързаното момче задиша тежко.

— Валънтайн се върна! — каза бързо то, като се мяташе във въжетата, които стягаха ръцете зад гърба му. — Всички от света на сенките знаят… аз знам… мога да ви кажа къде е той…

В ледените очи на Джейс внезапно пламна ярост.

— Боже мой, всеки път когато хванем по някое копеле от вас, то ни обяснява как знаело къде е Валънтайн. Добре де, ние също знаем къде е той. Той е в ада. А ти… — той завъртя ножа в ръката си и острието му блесна като огнена линия, — ти ще го последваш там .

Клеъри не издържа. Тя излезе иззад колоната.