Касандра Клеър - Град от кости

Аз хукнах в нощта — ту като човек, ту като вълк, и така, докато не пресякох границата. Нападнах свърталището на върколаците, като размахвах камата си и настоявах за двубой с този, който ме беше ухапал и превърнал в един от тях. Всички се засмяха и ми посочиха водача на глутницата си. С все още кървави от лова зъби той пристъпи срещу мен.

Никога не съм обичал единоборството. Моето оръжие беше арбалетът; имах отлично зрение и спокойна ръка. Но в ръкопашния бой не бях особено добър; Валънтайн беше този, на когото му се отдаваше. Но аз просто исках да умра и да отнеса със себе си съществото, което ме беше съсипало. Може би, мислех си аз, ако отмъстя за себе си и убия вълците, отнели живота на баща му, Валънтайн ще скърби за мен. Когато се вкопчихме един в друг, приемайки формата ту на мъже, ту на вълци, видях, че противникът ми беше изумен от моята свирепост. Когато нощта премина в ден, той започна да се уморява, но моята ярост не утихваше. И когато слънцето отново започна да залязва, аз забих камата си в шията му и той умря, като ме изпръска с кръвта си.

Очаквах глутницата да ме нападне и разкъса на парчета. Но те паднаха в краката ми и покорно сведоха глави. Вълците си имат закон: който убие водача на глутницата им, заема неговото място. Аз влязох в свърталището на вълците, но вместо да намеря там смърт и отмъщение, намерих нов живот.

Изоставих своето предишно Аз и почти забравих какво е да бъдеш ловец на сенки. Но не можех да забравя Джослин. Мисълта за нея ме следваше неотклонно. Боях се за нея, защото беше принудена да живее с Валънтайн, но знаех, че ако приближа до имението, Кръгът ще ме улови и убие.

Накрая тя дойде при мен. Спях, когато моят Първи дойде да ми каже, че някаква млада жена, ловец на сенки, иска да ме види. Веднага се сетих кой може да е. Видях неодобрението в очите му, когато скочих и хукнах към нея. Разбира се, всички бяха наясно, че някога съм бил ловец на сенки, но това беше строго пазена и срамна тайна, за която не се говореше. Валънтайн би се смял на това.

Тя ме чакаше отвън. Вече не беше бременна, но изглеждаше измъчена и бледа. Родила дете, каза тя, момче, и го нарекла Джонатан Кристофър. Когато ме видя, се разплака. Беше ми ядосана, че не съм намерил начин да й кажа, че съм жив. Валънтайн бил казал на Кръга, че съм се самоубил, но тя не повярвала. Знаела, че никога не бих направил такова нещо. Разбира се, тази й увереност в мен не беше оправдана, но аз бях толкова щастлив да я видя отново, че не й възразих.

Попитах я как ме е намерила. Тя каза, че в Аликанте се носели слухове за някакъв върколак, който някога е бил ловец на сенки. Тези слухове достигнали и до ушите на Валънтайн и тя дошла да ме предупреди. Малко след това дойде и той, но аз се скрих от него, както умеят върколаците, и той си тръгна, без да се стигне до кръвопролитие.

След този случай с Джослин започнахме да се срещаме тайно. Беше през годината, в която се сключва Съглашението, и всички долноземци говореха за него и за предполагаемите планове на Валънтайн да ги унищожи. Чух, че той яростно се възпротивил на Съглашението пред Клейва, но без успех. Затова Кръгът тайно изготвил нов план. Те се бяха съюзили с демоните — най-върлите противници на ловците на сенки, за да си набавят оръжия, които щели да скрият в Голямата зала на ангела, където щяло да се подпише Съглашението. С помощта на един демон Валънтайн откраднал Бокала на смъртните. На мястото му оставил копие — щели да минат месеци, докато Съюзът разбере, че Бокалът е изчезнал, а когато станело това, щяло да бъде твърде късно.

Джослин се опитваше да разбере какво възнамерява да прави Валънтайн с Бокала, ала напразно. Тя обаче знаеше, че Кръгът се готви да нападне долноземците в залата и да ги убие. След такова поголовно клане Съглашението нямало как да не пропадне.

Независимо от хаоса, по някакъв странен начин това бяха щастливи дни. Двамата с Джослин изпращахме тайно писма до феите, магьосниците и дори до отколешните противници на върколаците — вампирите, в които ги предупреждавахме за плановете на Валънтайн и ги приканвахме да се готвят за битка. Работехме заедно, върколак и нефилим.

В деня на подписването на Съглашението видях от скривалището си как Джослин и Валънтайн напускат имението. Помня как тя се наведе, загърната в златисточервен шал, и целуна светлорусата глава на сина си. Помня как слънцето блестеше в косите й, помня усмивката й.

Те се качиха в една карета и потеглиха за Аликанте. Аз ги последвах, тичайки на четирите си крака, а моята глутница тичаше с мен. Голямата зала на ангела беше пълна с членове на Клейва и представители на долноземците. Когато Съглашението бе представено за подписване, Валънтайн се изправи на крака, а с него се изправи и Кръгът, отметнаха плащовете си и извадиха оръжията. Когато в залата настъпи хаос, Джослин изтича към голямата двукрила врата и я отвори.