Касандра Клеър - Град от кости

— Никога не съм се чувствал по-бодър.

Той се наведе да я целуне, като повдигна лицето й със свободната си ръка. Устните им се докоснаха, първо леко, а после се запритискаха все по-силно. И точно в този момент Саймън отвори вратата на стаята й и излезе в коридора.

Той примигваше, косата му беше разрошена, очилата му ги нямаше, но и без тях беше видял достатъчно.

— Какво става по дяволите ? — извика Саймън толкова силно, че Клеъри отскочи от Джейс, сякаш докосването до него я беше опарило.

— Саймън! Какво… искам да кажа, мислех, че ти…

— Че спя? Да, спях. — По скулите му бяха избили тъмночервени петна, както ставаше винаги, когато беше объркан или разстроен. — После се събудих, а теб те нямаше. Помислих си…

Клеъри не знаеше какво да каже. Как не можа да съобрази, че това ще се случи? Защо не предложи да отидат в стаята на Джейс? Отговорът беше колкото прост, толкова и ужасен: тя напълно беше забравила за Саймън.

— Съжалявам — отвърна, без да знае на кого изобщо го казва. С ъгълчето на окото си й се стори, че долавя гневния поглед на Джейс… но когато вдигна очи към него, видя, че той си беше същият: спокоен, самонадеян, леко отегчен.

— За в бъдеще, Клариса — каза той, — няма да е зле да споменаваш, че вече в леглото ти има друг. Така ще се избегнат неловки ситуации като тази.

— Ти в леглото си ли го покани? — попита потресен Саймън.

— Безумно, нали — каза Джейс. — Никога не бихме се побрали всичките.

— Не съм го канила в леглото си — сопна се Клеъри. — Само се целувахме.

— Само сме се целували? — каза подигравателно Джейс с престорена болка. — С каква лекота отричаш любовта ни.

— Джейс…

Тя съзря дълбока неприязън в очите му и млъкна. Нямаше смисъл. Внезапно стомахът й се сви.

— Саймън, късно е — каза уморено тя. — Съжалявам, че те събудихме.

— И аз съжалявам. — Той гордо се прибра в стаята й и затръшна вратата след себе си.

Усмивката на Джейс беше иронична и дистанцирана.

— Хайде. Върви при него. Погали го по главицата и му кажи, че той още си е твоето суперспециално другарче. Нали това ти се иска да направиш?

— Престани — рече Клеъри. — Престани да се преструваш.

Усмивката му изчезна.

— Да се преструвам?

— Ако си ядосан, просто си го кажи. Не се дръж така, сякаш това не те засяга. Като че ли изобщо от нищо не ти пука.

— Може би трябваше да помислиш за това, преди да ме целунеш.

Тя го погледна изумено.

— Аз да съм целунала теб ?

В очите му проблесна злоба.

— Не се безпокой, и аз не бях особено впечатлен.

Тя гледаше Джейс как се отдалечава и й се искаше едновременно да избухне в сълзи и да хукне след него с единственото намерение да го срита в глезените. Но тъй като знаеше, че и двете биха го изпълнили със задоволство, не направи нито едното, нито другото, а влезе унило в спалнята си.

Саймън стоеше в средата на стаята и изглеждаше някак си объркан. Беше си сложил очилата. В главата отекна ехидният глас на Джейс: Хайде? Отиди да го погалиш по главицата и да му кажеш, че той още си е твоето суперспециално другарче.

Тя пристъпи към него, но после спря, защото забеляза какво държеше в ръцете си. Нейния скицник, отворен на рисунката, на която Джейс беше с ангелски крила.

— Хубава рисунка. Явно уроците при Тиш си заслужават парите.

При други обстоятелства Клеъри би му се скарала, че пипа скицника й, но сега не беше най-подходящият момент за това.

— Саймън, виж…

— Признавам, че да вляза в твоята стая и да се цупя, може би не е особено редно — прекъсна я твърдо той, като хвърли скицника на леглото. — Но трябваше да си взема багажа.

— Къде отиваш? — попита Клеъри.

— Вкъщи. Мисля, че твърде дълго се задържах тук. Това място не е за мундита като мен.

Тя въздъхна.

— Виж, съжалявам. Не съм искала да го целувам; просто се случи. Знам, че не го харесваш.

— Не — каза още по-твърдо Саймън. — Аз не харесвам изветряла кола. Не харесвам лигави момчешки поп групи. Не харесвам задръстванията. Не харесвам домашните по математика. Но мразя Джейс. Схващаш ли разликата?

— Той спаси живота ти — отбеляза Клеъри, чувствайки се като предателка — все пак Джейс бе взел участие в тази мисия, защото се боеше да не си навлече неприятности, ако я убият.

— Това са подробности — каза пренебрежително Саймън. — Той е задник. Мисля, че заслужаваш нещо по-добро от него.

Клеъри побесня.

— О, сега пък на какъв се правиш? — тросна се тя. — Ти беше този, който покани момичето с „най-страхотното тяло“ на пролетния бал. — Тя имитира лигавия тон на Ерик. Саймън гневно сви устни. — Така че какво си се заял с Джейс? Нито си ми брат, нито баща, не е нужно да го харесваш. Аз никога не съм харесвала приятелките ти, но съм била достатъчно тактична да не ти натрапвам мнението си.