Рейчъл Хокинс: В плен на магията

Джена и Арчър се спогледаха.

— Че защо ни е да „поддържаме връзка“? — зачуди се Джена.

— Ами защото… Вижте, няма да ви карам да оставате тук още цяла година. Джена, ти си имаш Викс, а пък Арчър, ти… Всъщност какво имаш ти?

— Теб — отговори той твърдо. — И цял легион свещени рицари, които искат да ми видят сметката.

— Викс може да ми идва на гости — намеси се Джена. — А и сега училището ще бъде различно, по-хубаво място. Една година няма да е кой знае какво изтезание. Макар че — намръщи се тя — признавам, че това място представлява неприятна гледка. Нямам представа как ще го оправим.

Обърнах се към езерото и се загледах в изумруденозелената трева. Разсмях се треперливо.

— Мисля, че няма защо да се безпокоим за това — казах, като триех сълзите с опакото на ръката си. — Той вече оздравява.

— Ами в такъв случай всичко е наред — отбеляза Арчър. — Викс ще ни идва на гости, след време островът няма да е така депресиращ, а аз никога повече няма да те напусна.

— Да, освен това трябвала се оправим с Окото, които са… ами Окото. А и да се подготвя за председател на Съвета, което вероятно е свързано с изчитането на планина скучни книги и…

Арчър притисна устни към моите, което е доста ефективен начин да накараш някого да замълчи. Целувката бе страстна и продължителна. Когато се отдръпна, се усмихваше широко.

— Но пък си имаш арогантен и побъркан бивш ловец на демони, който е лудо влюбен в теб.

— И склонен към нервни изблици вампир, който би влязъл и в Ада заради теб. Не, който действително е влизал в Ада с теб добави Джена и застана плътно от другата ми страна.

— И родители, които те обичат и които вероятно се натискат на задната седалка, докато ние тук си приказваме — продължи Арчър, а аз избухнах в смях.

— Така че, сериозно — от какво повече се нуждаеш? — зачуди се Джена и ме подхвана под ръка.

Погледнах първо единия, после и другия. Толкова много ги обичах и двамата! Лекият ветрец къдреше тревата край езерото. Стори ми се, че чувам смеха на Елодия.

— От нищо — заявих и стиснах ръцете им. — От нищо друго нямам нужда.

Хиляди магически благодарности на всички от „Дисни Хиперион“ и членовете на „Тийм Хекс“. Дженифър Коркоран, ти може и да наричаш себе си „публицист“, но аз смятам, че „супергерой“ също е подходящо описание на работата ти. Същото важи за Хали Патерсън, Ан Дай и Дина Шърман. И разбира се, доайенът на „Тийм Хекс“, моята великолепна и очарователна редакторка Катрин Ондър, чиито напътствия и мъдрост ми помогнаха — надявам се! — благополучно да завърша поредицата „Хекс Хол“. Безкрайно ви благодаря!

Огромна, граничеща с безобразие признателност на агентката ми Холи Рут за това, че е… ами Холи Рут. Ти си най-най-добрата и съм толкова доволна, че със Софи попаднахме на теб!

На моите приятели писатели, които ми даваха съвети, прегръдки и — според нуждата — метафоричен шамар през лицето, докато пишех „В плен на магията“. Шантал Асеведо, Линдзи Левит, Майра Макинтайър, Ашли Парсънс и Виктория Шваб — всички вие ми държахте ръката, което бе странно и леко неловко. Обичам ви!

На семейството и приятелите ми благодаря за разбирането, когато потъвах дълбоко в Страната на книгите, а също и за това, че не ме намразихте заради пропуснатите телефонни обаждания, имейлите без отговор и многото вечери с храна за вкъщи.

И последно, но не и по значение — най-големите благодарности са за моите читатели. Без вас, хора, нямаше да ги има нито Софи, нито „Хекс Хол“, нито Арчър (ужас, нали?). Докато пишех поредицата, подкрепата и любовта ви имаха огромно значение за мен. Аз съм истинска щастливка, че мога да пиша книги за такива страхотни хора като вас!