Робърт Бенет - Град на остриета

Питри Сатурашни чува стъпките ѝ и се изправя засмян. Лицето му има бледозелен оттенък и от него лъха на повръщано.

— Добре дошли, госпожо генерал! Радвам се, че успяхте да се качите на кораба.

— Няма как да не предположа — казва Малагеш, — че съм на този кораб само защото е бил първият, на който сте можели да ме вмъкнете.

— Права сте да смятате, че колкото и да сте ценна за нас, в други обстоятелства не бихме избрали точно такъв превоз за вас.

Питри хълца и затиска устата си с ръка.

— Искаш ли да ти донеса кофа? — пита тя.

Питри върти глава, макар че преди това се двоуми.

— Колкото и да е… непатриотично за сейпурец, аз си признавам, че моята поносимост към морето… не е много похвална.

— Спомням си, че и Шара имаше много чувствителен стомах — подхвърля Малагеш, докато сяда. — Достатъчно беше да покажеш нарисуван кораб на това момиче, за да оплиска стените със закуската си. — Лицето на Питри придобива по-неприятен оттенък. — Забелязах, че този кораб плава към Аханаштан. Там ли ще се провежда операцията?

— Не — отговаря той. — В Аханаштан ще се качите на кораб, който ще ви превози до мястото. Шара обаче ми внуши недвусмислено, че предпочита да ви обясни това лично.

— Лично ли? — повтаря Малагеш и се озърта. — Тя да не е… тук?

Питри посяга надолу и взема оставената до стола му кожена чанта. Вади малка дървена кутия и я слага на масата.

— Това пък какво е? Шара да не е вътре? — подхвърля Малагеш.

— В известен смисъл — казва той.

Издърпва една дъсчица отстрани на кутията и се вижда месингова тръба; той я завърта, за да сочи към Малагеш. После сваля капака, под който в средата на кутията има малък мазно черен диск. Питри напипва малка ръчка отстрани и я върти двайсетина секунди. Накрая натиска бутон и кутията започва да съска.

— Поредната адска измишльотина, а? — отбелязва Малагеш.

— Един от интересните нови проекти на Министерството на реконструкцията — уточнява Питри с лека обида в гласа.

— Няма нещо работещо, което това министерство да не може да прецака — натъртва тя. — Страх ме е да помисля какво ще стане, ако решат да изобретят наново тоалетната.

Той въздиша отново, вади от чантата папка и я дава на Малагеш. Папката е дебела, с червен восъчен печат на корицата. Малагеш забелязва, че в печата липсват надпис или някакви символи. „Каквото и да има вътре, ясно е, че не идва по нормалните канали на властите.“

— Счупете печата и отворете, когато тя ви каже — заръчва Питри.

— Тя ли?

В съскането на кутията се чува глас — тих, някак тъжен и много, ама наистина много по-натежал от възрастта, откакто Малагеш го е чула за последен път.

— Здравей, Тюрин.

— Проклятие — изтърсва учудено Малагеш. — Шара?

— Тя не може да ви чуе — казва Питри. — Това е запис. Улавя звука както телефонът го предава на разстояние.

Малагеш се взира с присвити очи в кутията.

— И къде го побира?

— Ами това е… Май звукът е врязан в този малък черен диск… Или поне си мисля , че е така. Имаха цяла купчина диаграми, когато ми обясняваха… Както и да е, ще ви оставя да слушате.

— Питри — казва припукващият призрачен глас на Шара, — ако още си там, вече можеш да излезеш.

— Ето, и вие чухте — подхвърля Питри.

Пак се усмихва и излиза на терасата, за да остави Малагеш насаме с кутията и папката.

— Тюрин, надявам се да си добре — започва гласът на Шара. — Надявам се и да си се чувствала уютно в Джаврат. Моля те да ме извиниш, че се обърнах към тебе за тази задача, но… всичко се подреди твърде сполучливо и не можех да не те помоля. Минаха десет месеца, а ти все още си сред уважаваните генерали, просто не си пред очите на всички. Имаш и основателна причина да отидеш на Континента, да обикаляш едва ли не където ти хрумне и всеки ще повярва, че го правиш само за да заслужиш пенсията си — твоята родина ти прави услуга, преди да остави стария боен кон да си доизживее дните на воля…

— Гадост — мърмори Малагеш. — Мери си приказките…

— Разбира се, необичайно е такава оперативна работа да се възлага на генерал с твоите заслуги, но не е само заради причините, които изброих. Убедена съм, че именно ти си подходяща за тази задача, и се надявам скоро да разбереш доводите ми. Сега ще ти обясня. Това съобщение не може да бъде чуто повторно, затова ме слушай внимателно.

Малагеш се навежда и почти опира ухо в месинговата тръба.

— Преди две години на Континента бе направено откритие: при изграждането на едно от нашите съоръжения се натъкнахме на чудновата прахообразна руда по планинския западен бряг. Не обърнаха внимание на този материал, докато една група, подчинена на регионалния губернатор, не се опита да пусне електрически ток през него по време на експеримент.