Робърт Бенет - Град на остриета

Сейпур твърди гордо, че като колония без никаква помощ от Божественото е бил принуден да мисли самостоятелно. Казваме, че сме били принудени да откриваме новото или да умрем, не сме имали друг избор освен да бъдем новатори.

Това е вярно донякъде. Но записките на Валайча Тинадеши ни дават възможност да вникнем задълбочено във внезапния технологичен напредък на Сейпур, който до голяма степен дължи началото си на Торя, забравен светец от Континента.

Споменаването му в някои архиви за екзекуциите в Баликов ни дава възможност да установим, че Торя е бил светец от Таалваштан, който е прекарал по-голямата част от живота си в Сейпур след изпращането му там през 1455 г. Като последователи на Божеството Таалхаврас жителите на Таалваштан са били архитекти, инженери, дизайнери и техници — хора, които са боравели и с грубите материали на тленното, и с Божествените чудеса, служещи за опора на голяма част от направеното.

Торя бил налегнат от такава скука от работата в сейпурското си имение, че често дотягал на слугите си да му намират развлечения, търсел загадки и проблеми за решаване. Сред творенията му имало обувки с колелца — слугите можели да се носят много бързо на тях по дългите коридори, имало и печка с конвекция, за да се съкрати двойно времето за опичане на хляба.

Доколкото можем да преценим, правел е това само за да се отърве от скуката, а не като благодеяние.

Всъщност неговият камериер от Сейпур се досетил какъв шанс им предоставя Торя. Месец след месец камериерът подхвърлял на господаря си мащабни проблеми и Торя толкова се увлякъл в заниманията си, че през 1457 г. се почувствал длъжен да наложи поредица правила в света на тленното: закони на математиката и физиката, които важат в действителността без никаква намеса на Божественото, както и някои нововъведения за лесно приложение на тези правила. А Торя разполагал с неизброими Божествени устройства, които имали изумителни свойства, затова бил способен да наложи тези правила и бързо, и точно.

Тази промяна скоро се оказала революционна. Камериерът копирал тайно писанията му и ги разпращал из цялата страна. Само след десетилетие жителите на Сейпур използвали напояване в земеделието, започнали да строят по-бързо и по-добре от когато и да било. Но появата през 1474 г. на малък тъкачен стан, задвижван с пара, привлякла нежелано внимание, защото създателят му живеел в колония на Воортяштан. А воортяштаните разбирали тънкостите на властта и знанието много по-добре от жителите на Таалваштан.

Те се досетили, че някой е научил сейпурите на тези методи, и скоро стигнали до източника на информацията — свети Торя. Тогава екзекутирали всеки роб и слуга, които имали някакъв досег с имението му, и изпратили в Баликов искане Торя не само да бъде лишен от сан, но и да бъде екзекутиран. Доводите им надделели и през 1475 г. Торя бил изкормен безмилостно за престъпления срещу колониите на Континента.

Но воортяштаните не постигнали пълна победа: законите на Торя продължили да действат и хората се възползвали тайно от тях. Когато и самият кадж създавал своето тайнствено оръжие, с което изтребил Божествата през 1636 г., екземпляр от описанието на законите на Торя бил сред най-често използваните от него източници. А когато през следващото десетилетие започнала великата технологична революция, с която Сейпур наложил своето място в света, Валайча Тинадеши не би могла да постигне нищо без направеното от св. Торя около два века по-рано.