Дэвид Далглиш - Танц с остриета

Хаерн наблюдаваше как въжетата се премятат над стената и политат надолу, привлечени от привързаните в края им тежести. Металните краища издрънчаха и се отпуснаха. Въжетата приличаха на кафяви змии, потрепващи под лунната светлина — подобаващо впечатление, защото те принадлежаха на Змийската гилдия.

В продължение на няколко минути не се случи нищо. Хаерн се намести в захабеното си наметало. Оголената му ръка, стиснала празна бутилка, трепереше заради студа. Бе спуснал качулката си ниско, а под нея бе свел глава в привидното клюмване на задрямал. Когато първата Змия пристъпи на улицата, Хаерн я забеляза веднага. Личеше, че крадецът е прекалено млад за подобна задача. Но след него изникнаха още двама, по-възрастни. Ръцете и лицата им бяха покрити с белези — свидетелство за жестокия им живот.

Тъмнозелените наметала се стрелнаха към двете увиснали въжета. Подръпнаха всяко от тях по два пъти, давайки сигнал. Междувременно младият крадец се зае да застопорява краищата на въжетата.

— Бързо и тихо — прошепна един от по-възрастните. — Спускаме сандъка напълно безшумно. И боговете да са ти на помощ, ако оплескаш нещо.

Хаерн клюмна още по-ниско. Тримата се намираха от дясната му страна, на малко повече от двадесет крачки. Още отсега той знаеше, че уменията им не струват, щом до този момент не са забелязали присъствието му.

Дясното му око надникна изпод качулката, наместено от леко раздвижване на врата. Четвърта Змия изникна от противоположна посока, покатери се върху стената и даде знак на останалите. Двамата по-възрастни се заеха да дърпат въжетата. Ръцете им потрепваха от напрежение. Междувременно младият крадец навиваше вече издърпаното, за да не им пречи.

Хаерн се изкашля, когато сандъкът достигна върха на стената. Този път младият чу и трепна уплашено.

— Някой ни наблюдава — прошепна той към другарите си.

Хаерн скри усмивката си зад плата. Крайно време беше. Той остави бутилката да се изхлузи от ръката му. Стъклото започна да стърже върху калдъръма, търкаляйки се.

— Някакъв пияница — каза един от останалите. — Върви да го прогониш.

Последва тихото остъргване на метал върху кожа — изглежда младият бе изтеглил кинжал от колана си.

— Пръждосвай се — каза Змията.

Пияният не чу казаното, а изхърка в отговор. Ритник се заби в ребрата му, макар и слаб, колеблив. Хаерн се раздвижи в привидно сепване.

— Защо ме риташ? — смотолеви той, все още спуснал качулката си. Трябваше да уцели точния момент — онзи, в който сандъкът докоснеше земята.

— Изчезвай — просъска младият крадец. — Или ще те изкормя!

Хаерн го погледна в очите. Знаеше, че лицето му не се вижда от сенките на качулката, но те…

Пролича, че младокът също е видял. Въоръжената му ръка стисна кинжала по-силно. Направи крачка назад. Нямаше и следа от замаяния бездомник. В погледа, насочен насреща му, отсъстваха очакваните срам и примирение. Спокойствието му обещаваше единствено смърт. Когато сандъкът меко се отпусна върху земята, Хаерн се изправи. Сивият му плащ се отдръпна встрани и назад. Два къси меча бяха окачени на колана му.

— Мамка му, това е той! — изкрещя крадецът и се обърна да побегне.

За момент Хаерн бе пронизан от тръпка на презрение. Такава липса на подготовка… Нима гилдиите бяха започнали да приемат безразборно?

Той повали младежа, внимавайки да не нанася смъртоносни удари. Възнамеряваше да изпрати послание.

— Кой? — попита един от по-възрастните и се извърна.

Хаерн преряза гърлото му още преди въпросният да е посегнал към оръжието си. Вторият крадец възкликна и отскочи назад. Кинжалът му успя да отрази първия от ударите на късия меч, но липсата на опит не му позволи да стори същото и с останалите. Хаерн изблъска оръжието му надясно и вряза другия си меч в стомаха му където завъртя острието. Докато крадецът рухваше, сивоплащият погледна към последния съзаклятник, останал върху стената.

— Няма ли да се присъединиш и ти? — попита Хаерн и изтегли оръжието си от трупа. Кръвта започна да се стича по острието и да капе върху уличната настилка. — Останалите се умориха.

Две ками полетяха към него. Той избегна едната и изби другата.

С надеждата да провокира крадеца, Хаерн изрита сандъка. Змията се обърна и побягна.