Дэвид Далглиш - Танц с остриета

Смъртта на Зенке също бе трудна сцена. Зная, че идеята за авторово съжаление звучи странно. Та нали авторът е божество в малката си вселена. Във всеки един момент бих могъл да накарам Зенке да се завърне победоносно, яхнал розово пони и изстрелващ дъги от пръстите си. Но това не би проработило. Искаше ми се да бях открих начин той да оцелее. Зенке беше забавен, полезен и, най-важното, имаше връзка с Хаерн, каквато отсъства при другите герои. Сега последният може да се идентифицира единствено със Зуса. В този момент това може да ви изглежда странно, но в следващата книга ще разберете: двамата са отраснали при сходни условия, изтърпели са много неща и притежават забележителни умения, които другият може да оцени. Прекрасна двойка.

Смятам, че е време да приключвам с няколкото си думи. Отново благодаря на агента си Майкъл, на Деви, която помагаше всяка следваща версия да се окаже по-добра от предишната, на съпругата си, която търпеше дългите ми телефонни разговори и неспособността ми да разговарям на теми, различни от творчеството ми, а също и на почитателите, които ме подкрепяха от самото начало.

И, разбира се, на вас, читателите. Би било глупаво, ако не и самоубийствено, да не осъзная, че отделеното от вас време, търпението ви и удоволствието, което извличате от моите истории, ме вдъхновяват да продължавам да пиша. Надявам се, че новите истории за Хаерн, Тарлак и света на Дезрел никога няма да ви отегчат. Не бих имал нищо против да се гневите на разказа ми. И понякога да се натъжавате. Но не и да се отегчавате. Ако успея да постигна това, ще смятам, че съм успял.

Дейвид Далглиш

09.04.2013 г.