Дэвид Далглиш - Танц с остриета

— Убий го! — Бигс се обърна и посочи.

Непознатият се приближаваше, все още с изваден кинжал.

— Почти не са ви останали хора — оповести той. Кръвта върху оръжието му проблясваше като жарава. Светлината танцуваше върху маскираното лице и придаваше оранжев оттенък на сивото.

Бигс отстъпи назад, стараещ се да не обръща внимание на болката от изгарянията и болезненото пулсиране на главата си.

— Да не мислиш, че ни е нужно числено превъзходство, за да те убием? — полюбопитства Кени. — Достатъчен съм само аз.

Той повдигна арбалета и стреля. Болтът попадна в целта, но отскочи, сякаш натъкнал се на камък, а не плът.

— Заклинател? — каза Ястребът. — Проклятие, Бигс, в какво си ни забъркал?

Непознатият се усмихна по-широко, но не се засмя. Изглежда времето за смях бе отминало. Пламъчето на веселие бе напуснало очите му, за да бъде заменено от погледа на хищник, приближаващ към жертвата си.

Още двама крадци изникнаха от скривалищата си. Кени се засмя, а Бигс осъзна, че това е било капан, подготвен докато самият той глупаво бе отърчал да провери причината за шума.

Новопоявилите се крадци замахнаха, но камите им разсякоха единствено плат. Извиващ се по невъзможен за тялото начин, непознатият избегна и двата удара. Той се хвърли на земята, разместил ръце в невъзможно бърза последователност от движения. Изблик на огън заслепи Бигс. Едновременно с това се разнесоха писъците.

— Не се притеснявай — каза Кени, докато Бигс пристъпваше напред за нов сблъсък с непознатия. — Пазя си това бебоче точно за такива случаи.

От един от многобройните си джобове Ястребът извади болт с посребрен връх.

Все още лежащ на земята, непознатият се претърколи, за да се скрие зад огромна пещ. Кени пристъпи встрани, за да се прицели.

— Какво поръчение си получил? — попита Ястребът. — Магьосниците не се замесват в делата на обикновените хора и определено не предлагат услугите си като асасини. Кой те е наел?

— Никой — отвърна непознатият. Бигс стоеше близо до Кени, готов да използва кинжала си, в случай че мургавият се хвърли в атака. — И не съм магьосник.

— Не на мене тия — каза Кени. — Ами всички тези номерца? Каква бе целта им?

Той отново пристъпи встрани. Всяка от крачките му бе бавна и внимателна. Възможно бе непознатият да е привел в готовност заклинание и, подобно на арбалетчика, само да изчаква удобна възможност да го запрати.

— Това е игра, веселба, миг веселие, време за смях.

— Да говорим по същество. Как се казваш? Назови цената си.

— Точно това ли са нещата, които те интересуват най-много? — каза непознатият и неочаквано пристъпи пред тях.

Болтът полетя. Бигс видя как Кени леко измества арбалета — очевидно очакваше онзи да отскочи. Но нищо такова не последва. Смуглият се остави да бъде прострелян. Стрелата се вряза точно под ключицата му. За момент той се сви, но в следващия миг отново се изправи спокойно. За ужас на Бигс.

— Нямам нито име, нито цена.

— Презареди! — кресна Бигс и пристъпи между двамата, повдигнал кинжал. Проблясъкът в очите на непознатия се превърна в огън, плъзнал по ръцете му.

Тъй като знаеше, че трябва да предостави време на другаря си, Бигс изруга и се хвърли в атака. Острието му полетя към врата на заклинателя. Но така и не го достигна. Запратеният насреща му огън изпепели дрехите му за миг. Заети да чувстват изгаряща болка, крайниците му отказаха да изпълнят предназначението си. Докато рухваше, Бигс извърна глава. Надяваше се, че Кени ще убие негодника, с което ще предостави поне малка утеха. Но умният страхливец отдавна бе избягал.

— Ти умря напразно.

Думите на непознатия долетяха сред разливаща се вълна мрак и бавно заглъхнаха с разпростирането им.

— Напразно…

Велиана крачеше начело на хората си. Макар кинжалите й да се намираха в ножниците, ръцете й неизменно оставаха близо до дръжките. Нещо в тази среща я тревожеше. Може би огромната сума, на която предстоеше да смени притежателя си.

От смъртта на Джеймс Берен нещата за Пепелявата гилдия не вървяха добре. Джеймс бе представлявал нещо много повече от водач — той бе символизирал стабилност сред времена на хаос и кръв. И бе умрял, опълчвайки се на Трен Фелхорн. В един по-благороден свят това би означавало нещо, но в техния то едва не бе причинило пълното унищожаване на гилдията.

— Бързо — прошепна тя. Намираха се на самата граница на печално малката си територия. Една засада бе последното нещо, от което се нуждаеха сега. Дори и да успееха да оттласнат евентуалните нападатели, забавянето щеше да се окаже достатъчно, за да развали сделката. Имаха уговорена среща със заможен и ексцентричен търговец от Ейнджълпорт. Той надали би останал да ги чака повече от няколко минути, преди да се паникьоса и побегне с все стоката си.