Робърт Бенет - Град на остриета

— Което не означава почти ни…

— Това може и да не означава почти нищо — съгласява се Шара. — Освен това ще ти осигурим помощник на място, който ще те улесни в запознаването с положението във Воортяштан. Питри ще ти съобщи подробностите.

Малагеш въздиша.

— Тюрин, нуждая се там от човек, на когото мога да разчитам. Трябва да разполагам с човек, който да провери има ли причини да смятаме, че новото вещество е с Божествен произход, както и да научи какво е сполетяло Чоудри.

— Още какво ще поискаш — да ти донеса небето в проклета бирена халба ли?

— Може да се окаже, че си особено подходяща — продължава гласът на Шара, — защото новият областен губернатор на Воортяштан е генерал Лалит Бисвал.

Името блъска като чук отвътре в главата на Малагеш. Тя седи втрещена и зяпа малката кутия. После прошепва:

— Не…

— Тъй като двамата сте се сражавали заедно през Лятото на черните реки — продължава гласът на Шара, без да го е еня за потреса на Малагеш, — аз тая надеждата той да ти позволи някои волности, които не би търпяла от друг оперативен агент.

Лицето му сякаш се мярка пред очите на Малагеш: младо, тъмнооко, нацапано с кал, гледа я от сенките в окоп под небе, което ги препикава по шиите. Тя знае, че той би трябвало да е на около шейсет и пет, но винаги ще го помни такъв.

— Не, не, не — шепне Малагеш.

— И понеже Бисвал е кадрови висш офицер също като тебе, може би ще се отнесе с разбиране към твоето прикритие. Той е ветеран в борбата с дребнавата военна бюрокрация и е виждал мнозина съратници на „административна екскурзия“.

Малагеш се е вторачила в малката кутия. „Какъв безмерен грях съм извършила, за да си навлека такава прокълната участ?“

— Стигаме и до проблема с пристанището — не млъква гласът на Шара. — Както ти е известно, Сейпур сътрудничи с Воортяштан и Обединените държави на Дрейлинг в усилията да създадем второто работещо международно пристанище на Континента. Надявам се това да не повлияе значително на твоята задача… но осъществяването на проекта не е лесно и обстановката в областта е много напрегната.

— Страхотно — отбелязва Малагеш.

После Шара описва накратко начини на връзка, които Малагеш може да използва, за да изпраща доклади, методи за кодиране и специални средства, които ще ѝ бъдат осигурени.

— Това обаче може да бъде правено само в извънредни ситуации — натъртва гласът на Шара. — Заради засилилия се напоследък… политически натиск, ако се разчуе каква операция извършваме, последствията може да са много лоши. Затова се налага да стоя настрана от операцията в по-голяма степен, отколкото и двете с тебе бихме предпочели. Но аз съм напълно уверена в твоята способност да преодолееш всяка пречка.

— Ох, мамка му…

— Тюрин, искам да ти благодаря, че се съгласи да изпълниш тази задача — казва Шара. — Не се сещам за друг човек, когото бих изпратила във Воортяштан. Искам и да ти благодаря, че се върна на служба при мен, макар и само за тази операция. Не мога да твърдя, че разбирам напълно подбудите за твоята оставка, но понякога ми се струва, че е така.

„Очевидно е, че разбираш — мислено отвръща Малагеш, — иначе нямаше да ми изпратиш онова писмо.“

— Благодаря ти отново за подкрепата и приятелството, Тюрин Малагеш. Твоята страна ти благодари почтително за всичко, което си правила — и правиш за нея — в миналото, настоящето и бъдещето. Желая ти сполука.

Съскане, щракане, гласът заглъхва.

Вратата към балната зала „Томей“ се отваря. Питри, който стои на терасата, загледан в осветеното от луната море, се обръща и трепва, по-точно потреперва — Малагеш носи кристална чаша, пълна с наглед много скъпа напитка.

— От… откъде взехте това?

— Сама се обслужих на бара.

— Но… но нали ще се наложи да го платим …

— Ти знаеше ли?

— Какво да съм знаел?

— Че Шара ме изпраща в проклетия Воортяштан ?

Питри се двоуми.

— Ами аз… бях осведомен в известна степен, че вие ще…

— Шибани адове — прекъсва го Малагеш.

Гълта на един дъх питието, замахва и мята чашата над парапета. Питри гледа как чашата, струваща може би четирийсет или дори петдесет дрекела, изчезва в океана с тихо „пльок“.

— Тъкмо там ли намери да ме прати да душа за Божественото! Все едно точно това ми се искаше ! Не се ли наситих вече? Кога ще намеря покой?

— Но там ще бъдете сред познати, нали? Генерал Бисвал е ваш стар боен другар. С това не исках да кажа, че дните на героизъм за вас са в отдавнашното минало…