Нора Робъртс: Град на демони

Книга втора от трилогията "Знакът на седемте"

Хокинс Холоу

Юни 1994 г.

В едно прекрасно лятно утро малко пуделче се удави в басейна в задния двор на семейство Бестлър. Отначало Лин Бестлър, която бе решила да открадне малко време, за да поплува, преди децата й да се събудят, го взе за мъртва катеричка. Но когато посегна с кепче към топката козина, тя разпозна любимото куче на съседите, Марсел.

По принцип катеричките нямаха нашийници с имитации на диаманти.

Виковете й и цопването на безжизненото куче във водата, когато тя изпусна кепчето, така изплашиха съпруга й, че той изтича навън по боксерки и скочи в басейна да извади животното. Ругатните му и риданията на жена му събудиха близнаците Бестлър, които излязоха на двора по еднаквите си пижами с щампирани понита и се разпищяха. Истерията бързо привлече вниманието на съседите и те се втурнаха към задния двор на Бестлър точно когато той излизаше от водата с кучето в ръце. Както много други мъже, Бестлър беше се привързал твърде към старото си бельо, за да се раздели с него, и когато то се напои с вода, разтегнатият ластик не издържа.

И така, Бестлър излезе от басейна с мъртвото куче в ръце и смъкнати боксерки.

Слънчевото лятно утро в малкото градче Хокинс Холоу започна трагикомично.

Фокс узна за тъжната участ на Марсел минути след като влезе в „При мамчето“, за да си купи половинлитрова бутилка кока-кола и кренвирши „Слим Джимс“.

Бе успял да измоли кратка почивка от баща си, на когото помагаше за преобзавеждане на кухнята в една от къщите на главната улица. Госпожа Ларсън искаше нови плотове, врати за шкафовете, нов паркет и пребоядисване. Наричаше ремонта „освежаване“, а Фокс виждаше в него възможност да припечели достатъчно пари, за да заведе Алисън Брендън на пицария и кино в събота вечер. Надяваше се по този начин да я предразположи да се качи при него на задната седалка на стария му фолксваген калинка.

Нямаше нищо против да работи с баща си от време на време. Надяваше се да не прекара целия си живот да върти чука или да реже с циркуляра, но работата не му бе неприятна. Винаги чувстваше спокойствие и лекота в компанията на баща си, а и така успяваше да се отърве от задълженията в градината и грижите за животните в малката им ферма. Освен това получаваше лесен достъп до кока-кола и „Слим Джимс“ — две неща, които никога не можеха да се намерят в дома на семейство О’Дел-Бари.

Там властваше майка му.

Чу за кучето от Сюзън Кийфейфър, която чукна покупките му на касовия апарат, докато няколко души, не намерили по-добро занимание в юнския следобед, седяха на бара на кафе и клюки.

Не познаваше Марсел, но имаше слабост към животните и искрено съжали за нелепия край на злочестия пудел. Тъгата отшумя донякъде, когато си представи господин Бестлър, когото добре познаваше, „дибидюс гол“ по думите на Сюзън Кийфейфър, до басейна в задния двор.

Поне за момента не свърза тъжната новина, че горкото куче се е удавило в басейна, с кошмара, който той и двамата му най-близки приятели бяха изживели преди седем години.

През нощта бе сънувал кошмар, в който бе имало кръв и огън, и бе чул гласове, изричащи заклинания на непознат език. Но вечерта бе гледал два филма един след друг, „Живите мъртви“ и „Клането в Тексас“, с приятелите си Кал и Гейдж.

Не му хрумна, че може да има връзка между мъртвия френски пудел и съня или онова, което се бе разиграло в града след десетия им рожден ден, след нощта, в която тримата бяха прекарали до Свещения камък в гората Хокинс Ууд и в която всичко се бе променило и за тях, и за града.

След няколко седмици щяха да навършат седемнадесет години и тази мисъл не излизаше от ума на Фокс. Тази година Балтимор предлагаше доста добри възможности, над които често се замисляше. Щеше най-сетне да бъде в последния клас на гимназията и да се подготвя за колеж.

Съзнанието на един шестнадесетгодишен младеж бе заето с неща, доста различни от тези, които вълнуваха десетгодишно момче. Сред тях бе търсенето на повод да намине да се види с Алисън Брендън на път за дома.