Нора Робъртс - Град на демони

Здесь есть возможность читать онлайн «Нора Робъртс - Град на демони» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2009, ISBN: 2009, Издательство: Хермес, Жанр: Современные любовные романы, sf_mystic, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Град на демони: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Град на демони»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

За жителите на Хокинс Холоу числото седем носи съдбовен смисъл, откакто обетът за братство между Фокс, Кейлъб, Гейдж е освободил окован преди векове демон. От този момент на всеки седем години в подължение на седем дни хората от градчето са обзети от масова лудост.
Сега, когато седмицата на смърт и разруха наближава, тримата приятели усещат надигащото се зло. Но тази година към битката с тъмната сила са се присъединили и три жени. Лейла, Куин и Сибил са свързани по някакъв начин с демона, също както мъжете – със силата, която някога го е възпряла.
След ритуала за кръвно братство градският адвокат Фокс е придобил дарбата да чете мислите на другите хора. Лейла има същата способност, но й е трудно да свикне с нея. Тя среща разбиране и подкрепа от страна на Фокс, но скоро и двамата съзнават, че помежду им се е зародило нещо повече от приятелство.

Град на демони — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Град на демони», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Закрачи обратно по улицата. Фокс бе високо и слабо момче, едва преминало през хилавата фаза на пубертета, с кестеняви коси, небрежно вързани отзад на конска опашка, и златистокафяви очи, скрити зад слънчеви очила. За него бе просто един обикновен ден.

Градът изглеждаше както винаги. Спокоен, малко старомоден със старите си каменни къщи и магазини, боядисани тераси и високи бордюри. Хвърли поглед назад към „Боул-а-Рама“, най-голямата сграда в града. Там работеха Кал и Гейдж.

Когато приключат с работата за деня, помисли си той, щеше да отскочи да види какво става там.

Прекоси улицата до дома на семейство Ларсън, влезе през отключената врата, където от кухнята се лееше мелодичният блус от Делтата на Бони Райт. Баща му припяваше с ясен и спокоен глас, докато нивелираше рафтовете, поръчани от госпожа Ларсън за килера. Въпреки че прозорците и задната врата стояха широко отворени, из стаята се носеше мирисът на стърготини, пот и лепилото, което бяха използвали сутринта за новия ламинат.

Баща му работеше по дънки и тениската си с надпис „Дайте шанс на мира“. Косата му бе с десет сантиметра по-дълга от тази на Фокс, вързана на опашка, на главата си носеше синя кърпа. Бе обръснал брадата и мустаците, които бе имал, откакто Фокс се помнеше, и той все още не бе свикнал да вижда лицето на баща си гладко обръснато и да съзнава колко много прилича на него.

— Някакво куче се удавило в басейна на семейство Бестлър на Лоръл Лейн — каза Фокс, а Брайън прекъсна работата си и се обърна.

— Жалко. Знае ли някой какво точно се е случило?

— Не бих казал. Някакво малко пуделче, сигурно е паднало във водата и не е могло да изплува.

— Странно, че никой не го е чул да лае. — Брайън остави инструментите и се усмихна на сина си. — Дай ми един от твоите „Слим Джимс“.

— Какви „Слим Джимс“?

— Тези в задния ти джоб. Не носиш чанта, а не се забави достатъчно, за да си се натъпкал със сладкиши. Обзалагам се, че си купил кренвирши. Дай един и майка ти няма да узнае, че сме хапвали химикали и месни продукти. Това се нарича изнудване, момчето ми.

Фокс изсумтя и извади пакета. Неслучайно бе купил два. Бащата и синът разкъсаха опаковките, отхапаха и задъвкаха в пълен синхрон.

— Плотът изглежда добре, татко.

— Да, вярно. — Брайън прокара ръка по гладката бежова повърхност. — Госпожа Ларсън не разбира от цветове, но свършихме добра работа. Не зная кого ще хвана за чирак, когато отидеш в колеж.

— Ред е на Ридж — каза Фокс, имайки предвид по-малкия си брат.

— Ридж няма да помни мерките дори две минути и може да си отреже някой пръст, като се размечтае, докато реже с триона. Не. — Брайън се усмихна, сви рамене. — Тази работа не е за Ридж, но не е и за теб. И за която и да е от сестрите ти. Мисля, че ще трябва да наема младеж, който иска да се занимава с дърводелство.

— Никога не съм казвал, че не искам. Поне не на глас.

Баща му го погледна по онзи особен начин, сякаш долавяше скрития зад думите смисъл.

— Имаш точно око и точна ръка. Няма да се нуждаеш от помощ, за да поправиш нещо, когато имаш собствена къща. Но няма да си изкарваш прехраната с чука и триона. А докато решиш какво искаш, можеш да отнесеш тези изрезки до контейнера.

Фокс събра изрезките и тръгна през тясното дворче към контейнера за отпадъци, който семейство Ларсън бяха наели за ремонта.

Погледна към съседния двор, откъдето се чуваше детска глъчка. И тогава замръзна на място, товарът в ръцете му се разпиля по земята.

Момченцата играеха с камиончета, кофички и лопатки на яркосин пясъчник. Но той не бе пълен с пясък. С омазани с кръв ръце те бутаха камиончетата си през лепкавата гадост в пясъчника. Той пристъпи назад, докато наблюдаваше как децата играеха и издаваха звуци, подобни на бръмчене, а червената течност преливаше над сините стени и течеше по зелената трева.

До оградата между двата двора, където цъфтяха хортензии, бе приклекнала дребна фигура, но това не беше дете.

Съществото оголи зъби в зловеща усмивка, когато Фокс тръгна заднешком към къщата.

— Татко! Татко!

Задушаващият ужас в гласа му накара Брайън бързо да дотича на двора.

— Какво? Какво има?

— Не… не виждаш ли?

Но още докато го изричаше, докато сочеше натам, дълбоко в себе си Фокс знаеше, че това не бе истинско.

— Какво? — Брайън енергично притисна раменете на сина си. — Какво виждаш?

Видението затанцува над телената ограда, докато пламъци поглъщаха хортензиите и ги превръщаха в купчини пепел.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Град на демони»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Град на демони» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Град на демони»

Обсуждение, отзывы о книге «Град на демони» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x