Робърт Бенет - Град на остриета

— И що за операция е това?

— Според дадените ми указания не можем да ви разкрием подробности, преди да подпишете документите, с които се задължавате да участвате.

Малагеш се подсмива тихо.

— Значи няма да проумея какво купувам, без да съм го купила. Страхотно. И защо бих поискала да го направя, да пропадне в адовете дано?

— Ами… Според мен тя се надяваше нейната лична молба да е достатъчна…

Малагеш се е вторачила в него безизразно и непреклонно.

— … но в случай, че не сте убедена, ме помоли да ви дам това — продължава Питри.

Бърка в чантата и подава плик. Малагеш го гледа.

— И какво има вътре?

— Нищо не знам. Министър-председателят запечата плика лично.

Малагеш взема плика, отваря го и прочита писмото. Питри вижда смътно през хартията линиите, оставени от писалката. Не може да прочете написаното, но думите са не повече от четири.

Малагеш зяпа листа с ококорени, сякаш празни очи и ръката ѝ се разтреперва. Смачква писмото и погледът ѝ се рее нанякъде.

— Проклето да е… — казва тихо. — Само адовете знаят как е научила.

Питри я наблюдава. Муха каца на рамото ѝ, втора се настанява на шията ѝ. Тя не забелязва.

— Нямаше да ми изпратиш това, ако не го мислеше, нали… — мърмори тя. Въздъхва и клати глава. — Проклятие…

— Да смятам ли — обажда се Питри, — че ще обмислите участието си в операцията? — Малагеш го опарва с поглед и той добавя: — Само питам.

— Е, какво можеш да ми кажеш за тази операция?

— Съвсем малко. Знам, че ще бъде проведена на Континента. Знам и че засяга тема, към която е насочено вниманието на мнозина, включително някои от най-влиятелните хора в Галадеш, а част от тях не са настроени особено доброжелателно към целите и плановете на министър-председателя.

— Затова ми осигурявате прикритие. Помня как правехме това, за да заблудим други народи, а не своя. Но май такива са вече времената.

— Положението в Галадеш се влошава все повече — признава Питри. — На вестниците им харесва да описват Шара като „затънала в проблеми“. Все още се справяме с последствията от последните избори. А нейните усилия да съгради наново Континента си остават крайно непопулярни в Сейпур.

— То пък голямата изненада — подхвърля Малагеш. — Помня празненствата, когато я избраха. Всички си въобразяваха, че ей сега ще започне нашият Златен век.

— Настроенията на гласоподавателите са твърде променливи. И за някои е твърде лесно да забравят, че Битката за Баликов се случи само преди пет години.

Малагеш притиска ръката с протезата към тялото си, като че ли я боли. На Питри му се струва, че температурата в стаята е спаднала изведнъж с десетина градуса. Неочаквано Малагеш заприличва много повече на командващия офицер през онзи ден, когато божеството заговори от небето, сградите пламтяха, а тя крещеше на войниците си да бранят укрепленията.

— Аз не съм забравила — казва тя неприветливо.

Питри се прокашля.

— Ъ-ъ… не бих очаквал да сте забравили.

Малагеш пак се зазяпва незнайно накъде за още няколко секунди, унесена в мислите си.

— Добре — казва със смущаващо равен глас. — Ще се заема с това.

— Наистина ли?

— Разбира се. Защо пък не?

Слага хартиеното топче на плота и му се усмихва. По кожата му плъзва студена тръпка — виждал е същата доста смахната усмивка на лицата на войници, които са преживели много битки.

— Колко по-зле може да стане? — добавя Малагеш.

— Аз… аз не се съмнявам, че министър-председателят ще се зарадва — мънка Питри.

— Е, в какво се състои операцията?

— Както вече казах, не може да научите подробности, докато не се задължите да участвате…

— Нали се съгласих , проклето да е всичко!

— Ще смятаме, че сте се заели с операцията, когато се качите на кораба.

Малагеш затваря очи.

— Ох, в името на…

Питри вади от чантата папка и я плъзга към нея.

— Това са указанията за вашето пътуване. Моля ви да обърнете внимание на датата и часа. Доколкото знам, ще ви придружа поне по част от маршрута, затова очаквам да се видим отново след три седмици.

— Ура — мърмори тя, взима папката и раменете ѝ леко се превиват. — Ако мъдростта се трупа с годините, Питри, защо продължавам да правя толкова грешки?

— Аз… не мисля, че съм подготвен да отговоря на такъв въпрос.

— Е, поне си искрен.

— Госпожо, може ли да ви помоля за една услуга? Трябва да се върна в Галадеш, за да довършим подготовката, но като имам предвид днешните случки…