Робърт Бенет - Град на остриета

— Зяпаш ме, Питри — казва тя невъзмутимо. — Да не си отвикнал от учтивостта спрямо жените?

Стреснатият Питри пак се вторачва в сложения на плота лист. Малагеш умува дълго.

— Питри, може ли да те попитам нещо?

— Разбира се.

— Помниш ли, че преди малко прострелях човек?

— Ами… помня.

— И си наясно, че го прострелях, защото беше в моя имот и се държеше слабоумно.

— Да, според мен вече подчертахте това.

— Е, защо да не постъпя така и с тебе?

— Аз… моля да ме из…

— Питри, ти си един от личните помощници на министър-председателя — прекъсва го Малагеш. — Не си началник на канцеларията или нещо подобно, но не си и скапан чиновник. Шара Комейд няма да изпрати човек от проклетото си близко обкръжение чак в Джаврат само за да ми каже, че ще получавам по-малка пенсия. Нали за това са измислили пощата? Защо не престанеш да увърташ, за да кажеш най-после за какво си тук наистина ?

Питри вдишва бавно и кима.

— Има реален шанс… ако се съгласите с тази „административна екскурзия“, тя да послужи като чудесно прикритие за друга операция.

— Аха. Схванах. — Малагеш криви устни и засмуква шумно въздух през зъби. — И кой ще осъществи тази операция?

Питри се взира втренчено в хартията върху плота, сякаш би открил в написаните числа някакви указания как да се измъкне от неловкото положение.

— Питри?

— Вие, генерале. Вие ще осъществите операцията.

— Да-а… Гадост.

— Проклето да е всичко, Питри! — ръмжи Малагеш и протезата тропва тежко, когато тя стоварва и двете си ръце на плота. — Това си е много мръсен номер — да изнудвате офицер чрез пенсията, за да отиде да го гръмнат някъде.

— Генерале, мога да ви разбера напълно, но същността на тази опе…

— По дяволите, аз се пенсионирах . Подадох оставка . Казах, че съм приключила, направила съм необходимото и ще ви бъда благодарна, ако ме оставите на мира. Не може ли просто да ме оставите на мира? Толкова много ли искам?

— Е, според министър-председателя — казва бавно Питри — може би имате нужда тъкмо от тази задача.

— Имам нужда ли? Адовете да се отворят, ако Шара знае от какво имам нужда аз. За какъв дявол ми е това?

Питри пак оглежда нейния смърдящ мръсен дом, закриващите прозорците килимчета, провисналата вратичка на кухненски шкаф, запълващите всички повърхности бутилки от вино, огризки от риба и смачкани мръсни дрехи. Накрая се взира в Малагеш и няма съмнение какво мисли.

Генерал Тюрин Малагеш изглежда окаяно. Очевидно е, че си остава много яка и жилава за жена на нейните години, но не се е къпала отдавна, има тъмни кръгове под очите, а дрехите, които носи, е крайно време да бъдат изпрани. С нищо не напомня за онази жена с толкова колосана униформа, че би могла да реже дърво с маншетите на ръкавите. Жената, чийто поглед е толкова жизнен и пронизващ, че неволно търсиш синини по тялото си, след като се е вторачила в тебе.

Питри вече е виждал човек в подобно състояние — негов приятел след тежък развод. Само че не може да си представи раздялата с какво преживява толкова зле Малагеш… освен напускането на въоръжените сили на Сейпур.

Въпреки че това обяснява донякъде гледката пред очите му, пълното и окончателно сгромолясване на Малагеш от високите постове все още го обърква: нито журналистите, нито военният съвет, нито дори парламентът имат и най-смътната представа защо тя е подала оставка. Почти цяла година се е изнизала от деня, когато е изпратила на „Континентален вестител“ телеграма, съдържаща осемнайсет думи: „Аз, генерал Тюрин Малагеш, подавам оставка от длъжността си във Военния съвет на Сейпур, считано от този момент.“ Сякаш още в същия миг документите за оставката са били внесени в канцеларията и Малагеш е изчезнала. Подобно на много други нейни постъпки и тази е неразбираема за всеки амбициозен, устремен нагоре жител на Сейпур — как някому изобщо би хрумнало да се махне от поста заместник-председател на Военния съвет? Заместник-председателят почти винаги става главнокомандващ на въоръжените сили, вторият най-могъщ човек в света след министър-председателя. Хората са умували над случките около нея през предшестващите седмици, но никой тъй и не е отгатнал какво би могло да я тласне отвъд чертата.

— Значи в това се е превърнала Шара? — казва Малагеш. — В изнудвачка? Изнудва ме да направя това?

— Изобщо не е така. Имате избор — можете да извършите „административната екскурзия“, без да участвате в операцията. Или да откажете и да приемете пенсията на полковник.