Робърт Бенет - Град на остриета

— Б-благодаря — мънка Питри и се изсулва през вратата.

Съжалява, че не е уточнил значението на „от другата страна на хълма“. Броди по криволичещите пътеки и чувството, че хълмът вади отникъде още „други страни“, става все по-натрапчиво, а по никоя от тях няма и следа от човешко присъствие.

Накрая чува приглушения грохот на океана и зърва малка занемарена бяла къщурка, сгушила се до скалите край брега.

— Най-после… — въздъхва той и почва да подтичва натам.

Гората го побутва надолу, все надолу, и накрая той върви по тясна пътечка, където дърветата са надвиснали сумрачно над лявото му рамо, а отдясно има неравен плашещ ръб над бездна. Прави още няколко крачки преди да чуе нещо през шума на прибоя — шумолене в гората.

Мъжът със срасналите вежди от кръчмата се измъква от гъсталака и застава на пътеката на двайсетина крачки пред него. Държи вила, насочил я е право към Питри.

— О, ъ-ъ… Здравейте отново — казва Питри.

Още шумолене зад него. Обръща се и вижда брадатия да излиза на пътеката двайсетина крачки по-назад, стиснал в ръцете си секира.

— О… така значи — казва Питри. Поглежда през ръба вдясно — пропастта завършва с много бурно море. — Е… Пак се събрахме. Хъм…

— Парите — натъртва мъжът с веждите.

— Какво?

— Парите! — ръмжи онзи. — Давай парите!

— Ясно — казва Питри, бърка за портфейла си и вади около седемдесет дрекела. — Ясно. Знам как стават тези неща. Е-ето.

Протяга ръка със снопчето банкноти.

— Не! — сопва се човекът със срасналите вежди.

— Не ли?

— Не! Дай ни истинските пари!

— Чантата — добавя брадатият. — Чантата!

— Дай ни чантата!

— Дай ни чантата с парите! — крещи брадатият.

Питри върти глава ту към единия, ту към другия и се чувства като в ехтяща зала.

— Н-но в нея няма пари. — Усмихва се налудничаво. — Вижте! Вижте!

Отваря непохватно чантата и им показва, че е пълна с папки.

— Ти знаеш как да вземеш парите — напомня мъжът с веждите.

— Така ли?

— Имаш банкова сметка. Имаш номера на сметката. И сметката е пълна с пари.

— Пълна е! — провиква се брадатият.

Питри вече съжалява горчиво за плитката лъжа, която е съчинил в кръчмата.

— Ами… вие… аз не… аз…

— Знаеш как да…

Но мъжът със срасналите вежди прекъсва изречението по средата и издава много пронизителен, звънтящ в ушите звук — толкова чудат, че Питри се чуди дали не е някакъв птичи зов.

— Какво знам? — изтърсва той.

Онзи се свлича, като още пищи, и Питри вижда, че малко над коляното му проблясва в червено нещо, което несъмнено е липсвало там преди секунди — връх на къса стрела. Мъжът се търкаля и Питри вижда другата част на стрелата, която стърчи от задната страна на крака.

Жена стои на пътеката на десетина разкрача зад виещия мъж. Питри се взира в тъмно присвито око, което се е вторачило в него над прицела на огромен стреломет, насочен точно към гърдите му. Косата ѝ е тъмносива, посребрена на слепоочията, а кафявите осеяни с белези рамене лъщят на слънцето. Лявата ръка, с която крепи оръжието, от средата на лакътя надолу е протеза от тъмен дъб.

— Питри, залегни, мамка ти!

— Добре, добре — казва той сговорчиво и се навежда да легне на пътеката.

— Боли! — врещи мъжът със срасналите вежди. — Ох, кълна се в морето, боли!

— Всъщност болката е добър признак — казва му жената. — Означава, че още имаш мозък, с който да я усещаш. Трябва да цениш малките радости, Ранджеша.

В отговор той пак се разпищява. А брадатият вече се облива в пот. Взира се в жената, после в Питри, накрая поглежда към гората отляво.

— Не — спира го жената. — Пусни брадвата, Гурудас.

Брадвата тупва тежко на земята. Жената пристъпва напред, а върхът на заредената стрела не помръдва дори един пръст наляво или надясно.

— Гурудас, положението е малко оплетено, а? — казва тя. — Казах ви и на двамата, че ако пак ви спипам в моя имот, ще изложа голяма част от карантиите ви на свежия морски въздух. А аз никак не обичам да си нарушавам обещанията. На тях се крепи цялото цивилизовано общество, нали?

— Аз… аз… — ломоти брадатият.

— Освен това чух слухове, Гурудас — продължава тя и прави още една крачка напред. — Че ти и твоят приятел сте подмамвали туристи насам, за да ги ограбите до шушка. Като знам колко разтегливи са представите ви за собственост, не съм изненадана от желанието ви да правите този номер и на земя, която вече е моя. Аз обаче не съм склонна да търпя такива дивотии. И така… Гурудас, да забия ли в тебе една педя от стрелата? Това ще те накара ли да чуеш каквото искам да ти кажа?