Робърт Бенет - Град на остриета

— Така е — потвърждава Питри. — Шумът от вашата оставка още ехти из Галадеш.

— Да му се не види, Питри. Това си беше същинска поезия.

— Благодаря. Заимствах израза от Шара.

— То се знае.

— Всъщност не дойдох да ви убеждавам, че трябва да се върнете във военния съвет. Намериха кой да заеме освободения от вас пост.

— Хъм… Гавали?

Питри кима.

— Очакваше се — казва Малагеш. — Кълна се в морето, тази жена целува толкова задници, че е същинско чудо как не се е задушила досега. Бездруго никога няма да проумея как е станала генерал, по дяволите.

— Права сте — признава Питри. — Но аз дойдох, за да споделя информация за вашата… пенсия.

Малагеш се задавя с виното и се превива от кашлица.

— Какво?! — възкликва, щом се изправя. — Моята пенсия ли?

Питри кима притеснено.

— И какво не е наред, по дяволите? — пита тя.

— Ами… Може да сте чували за термина „продължителност на службата“.

— Звучи ми познато…

— Същината на правилото е, че когато офицер от въоръжените сили на Сейпур бъде повишен в чин — започва Питри и рови в чантата си, — заплатата му също се повишава автоматично, но има минимален задължителен срок за службата му след това, преди да получава пенсията, полагаща се при такъв чин. Въведено е, защото преди малко повече от двайсет години мнозина офицери изчаквали да бъдат повишени в чин и веднага напускали службата, за да си харчат по-високата пенсия.

— Чакай… Да, знам всичко това. За генералска пенсия са нужни четири години служба с този чин, нали? Аз бях почти сигурна, че имам доста повече от четири години…

— Наистина сте служили като генерал повече от четири години — отвръща Питри, — но началото на този срок се брои от момента, когато документите бъдат обработени . Тъй като вие бяхте на служба в град Баликов, когато ви повишиха в чин, документите трябваше да бъдат обработени там, но голяма част от града бе унищожена… хъм, впрочем вие знаете много добре това. Тоест е имало значително забавяне заради… ами заради всичко, което се случи.

— Добре. Ясно. Колко време е минало, докато обработят документите ми в Баликов?

— Забавянето е било почти два месеца.

— Значи продължителността на службата ми е била…

Питри вади документ и плъзга пръст по него, докато намери точните данни.

— Три години, десет месеца и седемнайсет дни.

— Гадост.

— Да.

— Гадост!

— Да. Тъй като сте служили с този чин под минималния срок, след края на тази финансова година пенсията ви ще бъде понижена до размера, полагащ се за предишния ви чин — полковник.

— И колко ще получавам?

Питри слага документа на плота, плъзга го към нея и сочи число.

— Гадост!

— Да.

— Проклятие… Бях намислила да купя лодка. — Тя клати глава. — А сега не знам дали ще мога да си позволя това!

Тя маха с ръка, сякаш сочи наведнъж всичко в стаята. Питри оглежда тъмната мърлява вътрешност на къщата, която тук-там направо гъмжи от мухи.

— А… да. Колко жалко.

— И сега какво? Дошъл си само да кажеш, че ми издърпвате килимчето изпод краката, тръгваш си и може пак да се видим? Няма ли някаква възможност да… де да знам… да обжалвам?

— Ами това всъщност се случва често. Някои офицери са принудени да се пенсионират преждевременно заради влошено здраве, проблеми в семейството и така нататък. В тези случаи военният съвет има правото да реши, че не взема под внимание недостигащия срок, и разпорежда отпускането на пенсията. Но вие напуснахте съвета в не особено доброжелателна атмосфера и те не се възползваха от това право.

— Шибаняци! — изръмжава Малагеш.

— Да. Разполагаме обаче с друга възможност. Когато офицерът е служил всеотдайно на Сейпур, в повечето случаи го изпращат на „административна екскурзия“ според общоприетия разговорен израз.

— Уф, по дяволите! Спомних си. Значи отслужвам остатъка от времето, като обикалям Континента и „инспектирам укрепленията“. За това ли говориш?

— Именно. Само административни задължения. Никакво участие в бойни действия. Министър-председателят се погрижи тази възможност да бъде предоставена и на вас.

Малагеш потупва с дървената ръка по плота. Докато се е разсеяла, Питри поглежда към протезата — свързана е с ремъци към шарнир на лакътя, има и ремък около все още внушителния бицепс на Малагеш. Под ремъка има ръкав от памучен плат, може би за да не се претрива кожата. Виждат се ремъци и около торса ѝ. Протезата очевидно е сложен механизъм и едва ли е много удобна за използване, което само би засилило всеизвестната избухливост на генерал Малагеш.