Робърт Джордан - Сърцето на зимата

Застанала пред изнурената Арела, последната в редицата, Галина се позадъха от усилието на Церенето — толкова много и толкова бързо — и се обърна към Терава, сякаш се надяваше да чуе похвала. Но без изобщо да я погледнат, двете Мъдри се отправиха към безкрайния поток на Шайдо, като си шепнеха нещо. След малко Айез Седай надигна полите си и забърза след тях. Но без да престава да се озърта през рамо. Файле остана с чувството, че продължи да се озърта дори след като снежната завеса ги скри напълно.

От другата страна надойдоха още гай-шайн, десетина мъже и жени. Само един беше айилец — слаб и червенокос, с тънък бял белег от темето до брадичката. Файле видя сред тях една бледа ниска кайриенка, още двама, които можеха да са амадицийци или алтарци, по-високи и по-мургави, дори една меденокожа доманка. Доманката и още една от жените носеха вместо коланчета лъскави златни верижки, стегнали кръстчетата им, и гердани от плоски златни халки на шиите. Един от мъжете също! Във всеки случай накитите по гай-шайн изглеждаха маловажни, освен със своята необичайност, особено в сравнение с храната и дрехите, които мъкнеха.

Някои от новодошлите носеха кошници, пълни със самуни хляб, пити кашкавал и сушено телешко, а клечащите пред тях гай-шайн им предложиха чай да преглътнат залците. Файле не бе единствената, която натъпка устата си с невиждана алчност, докато се обличаше непохватно с мисълта да го направи по-бързо, а не толкова от свян. Бялата роба с качулката и долните ризи й се сториха удивително топли само с това, че леденият въздух вече не я докосваше, както й дебелите вълнени чорапи и меките айилски ботуши, покриващи коленете й — дори ботушите бяха боядисани в бяло! Месото се оказа кораво като кожа на ботуш, кашкавалът — твърд като камък, а хлябът — не по-мек, но вкусът им беше като на кралско пиршество! При всеки залък устата й се изпълваше със слюнка.

Тя лапна поредната хапка кашкавал, стегна връзките на втория ботуш, изправи се и оглади гънките на робата. Когато посегна за още хляб, една от жените, накичени със злато — дебела, с простовато лице и уморени очи — измъкна една златна верижка-колан от платнената торба, висяща на рамото й, и й я подаде. Файле бързо преглътна и се дръпна.

— Това не искам да го нося, благодаря. — Имаше гадното чувство, че е сбъркала, като бе взела пищните накити за нещо маловажно.

— Никой не те пита какво искаш — отвърна й уморено дебелата. Акцентът й беше амадицийски, изискан при това. — Сега служиш на лейди Севанна. Ще носиш това, което ти дават, и ще правиш каквото ти кажат, иначе ще бъдеш наказана, докато не разбереш грешките си.

На няколко крачки встрани Мейгдин се опъваше на доманката, която се мъчеше да й надене златен гердан. Алиандре на свой ред отстъпваше от мъжа със златните верижки, вдигнала ръце и с болнав израз. Той й протегна един от коланите. Слава на Светлината, и двете се озъртаха към нея. Изглежда, имаше някаква полза от пердаха, който бяха изяли в гората.

Файле въздъхна тежко, кимна им, след което се остави на дебелата гай-шайн да я овърже с широкия колан. След нейния пример двете се предадоха. Поредният удар, изглежда, се оказа непоносим за Алиандре, която заби поглед в празното, докато я окаишат и околанят. Мейгдин на свой ред положи голямо усилие да издълбае дупка с очите си в тънката доманка. Файле се опита да им се усмихне окуражаващо, но усмивката нещо не се получи. Щракването на закопчалката на гердана на врата й прозвуча като щракане на ключ на затворническа врата. Коланът и нашийникът можеха да се свалят толкова лесно, колкото й ги сложиха, но гай-шайн, служеща лично на „лейди Севанна“, със сигурност означаваше, че ще я пазят зорко. Погром след погром. Оттук нататък нещата трябваше все пак да тръгнат на по-добро. Трябваше.

Скоро след това Файле се тътреше през снега на олюляващите си се все още от немощ крака редом със залитащата, със затъпял поглед Алиандре и навъсената Мейгдин, обкръжени от гай-шайн, повели товарни животни, понесли големи покрити панери на гърбовете си или теглещи тежко натоварени колички с дървени плазове вместо колела. Колите и фургоните също бяха снабдени с широки дървени плазове — колелата им бяха хвърлени върху покрития вече със сняг товар. Колкото и да беше непознат снегът за Шайдо, все пак бяха усвоили едно-друго, пътувайки през него. Файле и другите две останаха без товар, макар че дебелата амадицийка им даде да разберат, че от утре нататък и от тях се чака да мъкнат или влачат по нещо. Колкото и да бяха самите Шайдо в колоната, тя приличаше на цял град, поел на път, ако не и на цяло народопреселение. Децата под дванадесет-тринадесет години се возеха на колите, но всички останали вървяха пеш. Всички мъже бяха облечени в кадин-сор, но повечето жени бяха с поли, блузи и шалове като Мъдрите, а повечето мъже носеха само по едно копие или нямаха никакво оръжие, и изглеждаха по-изнежени от останалите. По-меки. В смисъл меки като пясъчник, сравнен с гранит.