Робърт Джордан - Сърцето на зимата

Файле щеше да изпъшка — за най-обикновени разбойници ли ги взимаше идиотката му с идиотка? — но не й остана време.

— Вярно ли е това, Галина? Наистина ли влагоземката е кралица?

Зад пленничките се приближи друга жена, яхнала висок черен кон, който пристъпи кротко през снега. Файле я помисли за айилка, но не беше сигурна. Трудно можеше да се разбере на гърба на коня, но изглеждаше висока поне колкото самата Файле, а малко жени освен айилки стигаха ръста й. Във всеки случай не и жени с такива зелени очи и потъмняло от слънцето лице. Но все пак… На пръв поглед тази широка, тъмна пола приличаше на айилска, но беше раздвоена за езда и изглеждаше копринена, както и кремавата й блуза, а под ръбовете на полата се виждаха червени ботуши. Широката, сгъната на две кърпа, която стягаше дългата й златиста коса, беше от червен брокат, а над нея на главата й бляскаше дебело колкото палец кръгче от злато, осеяно с огнени капчици. За разлика от кованото злато и гравирана слонова кост на Мъдрата, нейните нанизи от перли и гердани от смарагди, сапфири и рубини наполовина прикриваха гърдите й, почти толкова едри, колкото на Сомерин. По същия начин гривните й, надянати почти до лактите, се различаваха от айилските, пък и айилките не носеха пръстени, а на нейните пръсти блестяха обковани със злато скъпоценни камъни. Вместо тъмния шал вятърът развяваше на раменете й пурпурно наметало, обшито със златно везмо и поръбено с бяла кожа. От друга страна, седеше на гърба на коня си с непохватността на айилка.

— И повелителка? На кралица? Това означава ли, че кралицата й се е заклела във васална вярност? Значи трябва да е властна жена. Отговори ми, Галина!

Облечената в коприна гай-шайн удостои жената на коня с унизително мазна усмивка.

— Наистина жена с голяма власт, за да принуди една кралица да й се закълне във вярност, Севанна — бързо заговори тя. — Не бях чувала такова нещо досега. Но смятам, че е точно това, което твърди. Виждала съм веднъж Алиандре, преди години, и мисля, че е възможно момичето, което помня, да е пораснало в тази жена. А тя бе коронованата кралица на Геалдан. Но не знам какво търси в Амадиция. Белите плащове или Редран са могли да я схрускат за миг, ако…

— Достатъчно, Лина — прекъсна я рязко Терава. Ръката на рамото на Галина видимо се стегна. — Знаеш, че не обичам да ти слушам брътвежите.

Гай-шайн трепна като ударена с бич и затвори уста. Присви се боязливо и удостои Терава с още по-окаяна усмивка, отколкото към Севанна. Закърши ръце и на единия от пръстите й лъсна злато. Страх пробяга и в очите й. Тъмни очи. Определено не беше айилка. Терава не обърна внимание на превиванията й. Просто бе заповядала на псето да легне и то се подчини. Цялото й внимание беше насочено към Севанна. Сомерин изгледа накриво гай-шайн, свила презрително устни, но заметна шала над гърдите си и също се вторачи в Севанна. Лицата на айилците обикновено не издаваха почти нищо, но й пролича, че не харесва Севанна и в същото време изпитва някаква боязън от нея.

Очите на Файле също се извърнаха над ръба на паницата към жената на коня. В известен смисъл все едно че гледаше Логаин. Или Мазрим Таим. Севанна също като тях бе изписала името си в небесата с кръв и огън. Кайриен щеше да се съвзема с години след онова, което беше направила там, а вълните му бяха помели Андор, Тийр и още нататък. Перин обвиняваше за това някой си Куладин, но Файле бе чула достатъчно за тази жена, за да добие известна представа чия ръка стои зад всички тези безчинства. А и никой не оспорваше, че касапницата при Думайски кладенци бе станала по вина на Севанна. Перин за малко щеше да загине там и заради това Севанна имаше вина лично пред нея. Докато тя си получи заслуженото, ушите на Ролан можеха да почакат.

Натруфената жена подкара бавно коня си покрай редицата коленичили пленнички. Зелените й очи гледаха почти толкова хладно, колкото на Терава. Снегът под черните копита запращя оглушително.

— Коя от вас е слугинята? — Странен въпрос. Мейгдин се поколеба, стиснала зъби, след което вдигна ръка изпод одеялото. Севанна кимна замислено. — И… повелителката?

Файле помисли дали да не се въздържи, но Севанна все едно щеше да разбере. Вдигна неохотно ръка и потръпна, не само от студа. Терава гледаше много съсредоточено с жестоките си очи. Гледаше Севанна, но не изпускаше от погледа си и всички останали.

Как човек можеше да пренебрегне този пронизващ като свредел поглед, Файле не разбра, но Севанна, изглежда, успя, докато обръщаше коня в края на редицата.