Робърт Джордан - Сърцето на зимата

— Първият капитан е… пренапрегнат — промърмори Берелайн и сложи ръка на другото рамо на Перин. — Вече му обясних, че никоя от тукашните айилки не е намесена. Сигурна съм, че мога да го убедя…

Той я отблъсна грубо, отблъсна и геалданеца.

— Алиандре ми се закле във васална вярност, Арганда. Ти си се заклел във вярност към нея, с което аз съм твоят повелител. Казах вече, че ще намеря Алиандре, когато намеря Файле. — Като острието на брадвата. Беше жива. — Никого няма да разпитваш и никого няма да пипаш, освен ако аз не ти заповядам. А сега ще върнеш хората си в лагера, веднага, и ще сте готови да тръгнете, когато заповядам. Ако не тръгнете, когато ви призова, ще ви оставя.

Арганда го зяпна и задиша тежко. Очите му за миг се стрелнаха към Грейди и Неалд и пак се върнаха на лицето на Перин.

— Както заповядате, милорд — каза сковано мъжът, подвикна заповеди на офицерите си и препусна в галоп към тях още преди да се развикат и те.

Геалданците започнаха да се оттеглят в колони след първия си капитан. Към лагера си, макар че никой не можеше да е сигурен дали Арганда се кани да остане там. И дали няма да е по-лошо, ако все пак реши да остане.

— Много добре се справи, Перин — каза Берелайн. — Много тежко беше положението, особено в толкова труден за теб момент. — Вече без никаква официалност. Просто жена, изпълнена с жалост, със състрадателна усмивка. О, много маски държеше подръка Берелайн.

Тя отново протегна към него облечената си в червена ръкавица ръка и той дръпна коня си назад, за да не го докосне.

— Престани, огън да те гори дано! — изръмжа Перин. — Жена ми е в плен! Нямам време за детинските ти игри!

А тя се дръпна като ударена. На бузите й изби червенина, после се стопи.

— Не са детински игри, Перин — промърмори тя звънко и закачливо. — Две жени се състезават за теб, и ти си залогът? Мислех, че ще си поласкан. Лорд капитан Гален, придружете ме. Предполагам, че и ние ще трябва да сме готови да тръгнем по команда.

Едноокият подкара обратно към Крилатата гвардия в тръс, доколкото позволяваше снегът. Леко приведен към нея, сякаш слушаше указания. Анура се задържа на място, стиснала юздите на кафявата си кобила. Беше стиснала и устните си — като бръснач под клюнестия нос.

— Понякога се държиш като истински глупак, Перин Айбара. Всъщност доста често.

Не разбра за какво му говори, а и не го интересуваше. Понякога изглеждаше примирена, че Берелайн се мъкне след женен мъж, друг път това я развеселяваше и тя дори гледаше да помага на Берелайн, за да може да остава насаме с него. Точно в този момент и Берелайн, както и Айез Седай, го отвращаваха. Перин смуши коня, без дума да каже.

Мъжете на хълма раздвоиха редиците си, за да го пропуснат. Замърмориха, без да изпускат от очи оттеглящите се към лагерите си в подножието копиеносци, и пуснаха и Мъдрите, и Айез Седай, и ашаманите. Не нарушиха строя си, нито се скупчиха около него, както беше очаквал, заради което им остана благодарен. Цялото било на хълма миришеше на безпокойство. Почти цялото.

Снегът на билото беше отъпкан и разчистен, с изключение на няколко по-дълбоки и заледени преспи. Четирите Мъдри, останали да чакат тук, когато бе тръгнал за Абила, стояха пред една от ниските айилски шатри — високи, невъзмутими жени, загърнали раменете си с тъмни вълнени шалове: загледаха как Сестрите с Кареле и Едара слизат от конете си, привидно без да ги интересува какво става. Гай-шайн, които ги обслужваха, шетаха както обикновено по задачите си — кротки, хрисими, скрили лица под качулките на белите си наметала. Един дори тупаше килим, преметнат на въже, изпънато между две дървета! Единственият белег, че айилците допреди малко се бяха намирали на ръба на битка, беше присъствието на Гаул и Девите. Бяха клекнали, черните им була скриваха всичко освен очите, и стискаха късите си копия и кръглите щитове, обшити с бича кожа. Щом Перин скочи от седлото, станаха.

Данил Луин притича, дъвчейки притеснено дебелия си мустак, от което носът му изглеждаше още по-голям. В едната си ръка още стискаше лъка, а с другата прибираше стрелата в колчана, провиснал от колана му.

— Не знаех какво друго да направя, Перин. — Данил се беше сражавал при Думайски кладенци, и срещу тролоци се беше опълчвал у дома, но това, което ставаше тук, беше извън представите му за света. — Докато разберем какво става, геалданците вече тръгнаха, затова отпратих Джондин Баран и още двама, Хю Марвин и Гет Айлия, казах на кайриенците и на слугите ти да направят кръг с колите си и да стоят вътре — трябваше да ги вържа на място някак ония, дето не се откъсват от лейди Файле. Искаха да тръгнат след нея, а нито един от тях не може да ти различи човешка следа от дъбов клон — после ги събрах всички тук. Помислих, че геалданците може да ни нападнат, докато Първата не дойде с хората си. Сигурно бяха полудели — да мислят, че някой от нашите айилци може да е посегнал на лейди Файле. — Макар още да си го наричаха „Перин“, мъжете на Две реки почти винаги удостояваха Файле с почетната й титла.